Разказ за домати

Вървя си един ден по пътя и гледам един домат. Гледам го, той ме гледа, двамата се гледаме.

Викам му "ей, домат, стига ме гледаш бе!". Той продължаваше да ме гледа. Нервирах се и почнах да го замерям с камъни, но нямаше успех. Тогава реших да го псувам, "ей, мамка ти, изчезвай бе, домат!", но нищо - ни звук, ни вопъл, ни стоп.

Доматът си стоеше на нагорещения асфалт и продължаваше нахално да ме зяпа. Това ме вбеси. Предупредих го, че ако продължава да се държи така нагло, ще го направя на салата. Въпреки заплахите и убежденията ми да спре да се взира в мен, въпросният домат продължаваше да го прави.

Взех го и го занесох у дома. Взех един нож и му го забих в гъза - потече кръв. Изкрещях:

- Видя ли сега бе, домат! Разказах ти играта! Кажи нещо или ще те заколя!

Но доматът продължаваше безумно да мълчи и да кърви. Взех една вилица и я промуших в корема му. Въпреки това доматът все още не издаваше звук. Дори шуртенето на кръвта му беше някак тихо, почти вълшебно.

Това изключително ме впечатли. Този домат се оказа по-силен, отколкото предполагах. Извиних му се и  заших раните му с игла и медицински конец. Сложих му малко ракийка и йод, за да не стане инфекция и му обещах, че ще го върна там, откъдето го взех. Той продължаваше да мълчи.

Извиках едно такси и казах посоката на шофьора. Споделих на таксиджията за случката с домата, но човекът ме гледаше неразбиращо. Каза ми, че трябва да се обадя на психотерапевт. Съгласих се с него. Веднага щом слязох от таксито, се обадих на специалист от ВМА. Той дойде, защото му казах, че ще му платя много кинти за един незабавен сеанс.

Когато докторът дойде му обясних, че въпреки раните, които доматът е понесъл, той не ще да обели и дума.

Той ме погледна неразбиращо, но все пак каза, че ще опита да разговаря с домата. Отидохме в кабинета му и той ми каза да изчака, докато проведе сеанс с домата. Чаках около 15 минути, след които докторът отвори вратата и каза, че доматът се е самоубил. Също така докторът ми каза, че преди да се самоубие доматът е казал, че след като умре иска да бъде накълцан на парчета и направен на салата. Точно това направихме с доктора - накълцахме го и го овкусихме.

Докторът изяде неговите парчета, а аз моите ги взех и не след дълго ги погребах. Така завърши моята случка с домата. Да почива в мир!