Разказ за домати

Вървя си един ден по пътя и гледам един домат. Гледам го, той ме гледа, двамата се гледаме. Викам му "ей, домат, стига ме гледаш бе!". Той продължаваше да ме гледа. Нервирах се и почнах да го замерям с камъни, но нямаше успех. Тогава реших да го псувам, "ей, мамка ти, изчезвай бе, домат!", но нищо - ни звук, ни вопъл, ни стоп. Доматът си стоеше на нагорещения асфалт и продължаваше нахално да ме зяпа. Това ме вбеси. Предупредих го, че ако продължа...
Оценете статията:
0
Още
720 преглеждания
0 коментара