Bulgarian (BG)
Плодовете са най-ценните природни храни, които бихме могли да настаним на трапезата си! Тяхната хранителна и лечебна стойност е огромна, понеже съдържат витамини, ферменти, антиоксиданти, вода, белтъчини, фибри, фитонутриенти, хормони, ензими, мазнини, ароматни, багрилни и смолни вещества, етерични масла, алкалоиди, гликозиди и други.
Разбира се съотношението на тези съставки в различните плодове варира – в ябълките е едно ,в портокалите – друго. Общото между всички тях е, че се усвояват пълноценно от организма. Антиоксидантното им действие е безспорно, именно затова намират приложение в козметиката и медицината.
Плодова вода
Не бъркайте плодовата с чешмяната вода, защото действието ѝ върху човешкия организъм е несравнимо. В плодовата вода са налични много на брой полезни вещества, някои от които изброих по-горе. Тя не се съдържа задълго в организма, а при изхвърлянето си очиства тялото от вредните вещества, като едновременно с това спомага за разтварянето на храната и обмяната на веществата.
Плодовата вода е активен участник в обмяната на веществата, образуването на кръвта, усилва дейността на бъбреците, спомага за поддържането на постоянна телесна температура, има диуретично действие, което се използва при някои сърдечни и бъбречни заболявания.
Въглехидрати
Те са основният източник на енергия за тялото и се съдържат в обилни количества в плодовете, като структурно биват монозахариди, дизахариди и полизахариди.
Представители на монозахаридите са фруктозата и глюкозата, наричани съответно плодова и гроздова захар. Те са абсорбират незабавно след приема си в червата и доставят енергия на мускулите.
Захарозата е представител на дизахаридите - изградена е от фруктоза и глюкоза.
Полизахаридите са съставени от огромен брой молекули монозахариди, които могат да достигнат няколко хиляди броя. Именно такива са скорбялата, пектинът, целулозтаа, гликогенът на скорбялата, пентозаните и други. В храносмилателната система молекулите се разграждат до глюкозни остатъци., които постъпват в кръвния поток.
Вметка за целулозата: този полизахарид не може да се разгради напълно от храносмилателната система. Макар да не е енергиен източник, усилва перисталтиката на червата, като така спомага за отделянето на холестерин, по-известен като лошия холестерол. Целулозата предпазва организма от развитие на атеросклероза.
Някои плодове съдържат сорбитол, който е сладък на вкус, но не е захар, което го прави изключително подходящ за консумация от хора с диабет.
С въглехидратите обаче трябва да се внимава, защото излишъците от тях, макар и от плодове, се смятат за вредни, тъй като при застаряващия организъм се превръщат в мазнини, увеличавайки дела на лошия холестерол.
Важно е да се знае в кои плодове има повече захар и да не се прекалява с тях. Монозахаридите в плодовете се усвояват изключително бързо без почти никаква преработка – те са пълноценен енергичен източник.
Протопектин – на него се държи твърдостта на плодовете, когато не са узрели. Той е неразтворим във вода. В процеса на зреене се превръща в пектин с помощта на ензими или при висока температура, в резултат на което плодът омеква. Пектинът не се разгражда от храносмилателната система, но има противовъзпалително действие върху стомашно-чревния тракт. Освен това той образува предпазен слой върху стомашната лигавица – на това се дължи приложението му при заболявания като колити, ентероколити, гастроентероколити и така нататък.
Целулозата и пектинът са баластни вещества. Вероятно, четейки това, ги смятате за неполезни, заемащи излишно място в стомаха, натоварващи организма, но грешите! При липсата им в храната перисталтиката на стомаха отслабва, хранителните маси се задържат, развиват се гнилостни процеси, характеризиращи се с хроничен запек. Друго твърде ценно тяхно свойство е свързването им с холестерола в червата, при което го изхвърлят заедно с фекалните маси.
Белтъчини в плодовете – мой преподавател по биохимия веднъж каза, че „където има живот, има белтък!“
Те са градивните частици на живота – по състав биват прости и сложни, съответно протеини и протеиди.
Протеините се усвояват по-лесно – изградени са само от аминокиселини, докато в протеидите са налични и редица небелтъчни вещества (киселини, липиди, въглехидрати и прочие). Те се разграждат в стомаха под въздействието на ензими (пепсин, трипсин и други).
Известни са 22 аминокиселини в състава на хранителните белтъци. От тях 10 се наричат незаменими (лизин, левцин, изолевцин, метионин, валин, триптофан, треонин, фениланин, аргинин и хистадин), защото човешкият организъм не може да ги синтезира от други вещества – затова е необходимо внасянето им чрез храната. Плодовете, съдържащи по-големи количества от изброените аминокиселини, се разглеждат като пълноценни, спомагащи за отделянето на пикочната киселина от организма, подпомагащи при нарушения на бъбреците, сърцето и черния дроб.
Мазнини (липиди)
Те предпазват клетките от израждане. Лецитинът и ненаситените мастни киселини понижават нивото на холестерола в кръвта, стабилизират обмяната на мазнините и задържат атеросклерозата.
Мазнините са от голямо значение при болести на сърцето, черния дроб, жлъчката и така нататък. Богати на мазнини храни са сочните плодове, както и ядките на черупковите плодове (орехи, бадеми, лешници, фъстъци и други).
Растителни восъци
Восъчен слой покрива повечето плодове, листа, както и стъблата на овощните култури, предпазвайки ги от проникване на микроорганизми в тях.
Плодовете се развалят по-бързо, когато този слой се отстрани. От химично гледище той е съединение на сложните естери на висшите мастни киселини с висшите едновалентни мастни и циклени алкохоли. Диетичните свойства на растителните восъци съдействат за нормалното изпразване на храносмилателния тракт. Също така се употребяват широко във фитокозметиката.
Органични киселини
Плодовите киселини съпътстват неотменно всички плодове. Някои от по-известните, носещите името на растението, в което се съдържат, са ябълчната, лимонената, винената, янтарната, мравчената, оксаловата, бензоената, хлорогеновата, салициловата, сорбиновата, фумаровата, оцетната и други.
Усвоявайки се лесно от организма, те спомагат за нормалното протичане на редица физиологични процеси, като едновременно възбуждат секрецията на храносмилателните жлези, повишават апетита, усилват перисталтиката на стомаха, както и обмяната на веществата, спомагат за по-лесното отделяне на отпадъчните продукти и т.н.
Органичните киселини в плодовете спомагат за поддържането на алкално-киселинно равновесие. Освен това те потискат процесите на гниене, понижават температурата и подобряват функциите на черния дроб и бъбреците. Също така, съвместно с ароматните и дъбилни вещества, и със захарите, определят вкусовите качества на плодовете.
Дъбилни вещества (танини)
Те са характеризират с горчиво-тръпчив вкус. Съдържат се най-вече в дивите плодове. Имат свойството да се съединяват с белтъците, образувайки неразтворими съединения. Техните ценни свойства се използват при получаването на плодови вина, както и при приготвянето на безалкохолни и алкохолни напитки, защото спомагат за увеличаване на трайността, освен че придават своеобразен вкус на питието.
Лечебните, противовъзпалителни и запичащи действие се използват широко от народната медицина.
Количеството танини в плодовете намалява в процес на зреенето им.
Багрилни вещества (растителни пигменти)
На тях се дължи характерният цвят на плодовете, като най-разпространени са антоцианите. Съдържат се във витамините от P-групата. Стимулират обмяната на веществата и секрецията на жлези в храносмилателната система, намалят неприятната миризма на тялото, отслабват спазмите на кръвоносните съдове и укрепват стените им, намалят кръвното налягане, действат антианемично. При нагряване цветът им се променя.
Ароматни вещества
Мирисът на плодовете се дължи на съдържащи се в тях летливи ароматни вещества. Най-често те са летливи естери и естероподобни съединения, органични (плодови), киселини и етерични масла, които обонянието на човека е способно да засече.
Ароматните вещества (най-вече алдехиди и естери) в цитрусовите плодове са в особено големи количества. Те възбуждат апетита и отделянето на храносмилателни сокове, като това им свойство е изключително ценно при застаряващия организъм, при който храносмилането е нарушено.
Етерични масла
Те се наричат така поради това, че капка от тях върху лист хартия оставя маслено петно, което за разлика от петната на мазнините и маслата е летливо и след известно време напълно изчезва.
Етеричните масла препятстват процесите на гниене, имат противовъзпалително, болкоуспокояващо, диуретично, жлъчегонно, газогонно и отхрачващо действие. Освен това успокояват нервната система. Известно е и тяхното противоглистно и инсектицидно действие. Те са силни окислители.
Освен че нормализират работата на редица биохимични процеси в организма, те намират широко приложение и в ароматерапията, прилагат се като освежители на спални и работни помещения, ободряват емоционалното състояние и подобряват работоспособността.
Всички плодове, съдържащи етерични масла, дезинфекцират и оздравяват лигавицата на устната кухина и на стомашно-чревния тракт при възпалителни процеси. Значителни количества от тях се съдържат в лимоните, портокалите, мандарините, грейпфрут и така нататък.
Фитонциди
Те са убийците на бактерии, вируси, низши гъбички и други вредители по растенията, животните и човека. По природата си всъщност са летливи етерични масла.
Фитоензими (фитоферменти)
Спомагат за ускоряване на редица биохимични реакции. В плодовете се срещат най-разнообразни техни представители – хидролази (амилаза, липаза, естераза, сулфатаза, фосфатаза и други), които забързват разграждането на сложните органични съединения, протеази – те разграждат белтъчините и полипептидите до аминокиселини, оксиредуктази – ускоряват окислително-възстановителните реакции.
Във всички пресни плодове се съдържат ензими, някои от които не са изследвани напълно. Някои могат да се активират при подходяща температура дори след много години.
Фитохормони (растителни хормони)
Стимулират някои функции на живите организми. При попадането им в човешкото тяло те активират обменните процеси, повлияват мускулната активност и хормоналната регулация, стимулират образуването на гликокортикоиди, поддържат функцията на щитовидните жлези и отделянето на инсулин.
Смоли (клейове)
Съдържат се в стъблата на овощните растения. При нараняване на кората смолата изтича и се втвърдява на въздуха. Ролята ѝ е защитна – запълва увреденото място, като същевременно се бори с микробите.
Те са прозрачни, полутечни и имат характерна миризма. В някои от тях са открити ензими. И
Смолите намират приложение в народната медицина. Те имат епителизиращо, противомикробно, слабително и омекчаващо действие.
Слузни вещества
Налични са в някои плодове или в техните семена и листа, например в дюлята, малината и други. Прилагат се при възпалителни процеси на горните дихателни пътища, храносмилателния канал и кожата. Използват се за лечение на чревната перисталтика и при хроничен запек.
Алкалоиди
Имат алкален характер, съдържат азот, срещат се в дървесната кора, костилките и корените на растенията. Имат няколко разновидности: пиперидинови, пиридинови, хинолизидинови, тропанови, хинолинови, изохинолинови, индолни алкалоиди и други. В дървесната кора на нара например са открити пелетиерин, изопелетиерин, псевдопелетиерин и метилизопелетиерин, които спадат към пиридиновите и пиперидиновите алкалоиди.
Тези алкалоиди са рядко използвани в народната медицина, защото лечебните им свойства са твърде близки до токсичните.
Гликозиди
Те са изградени от захарна (гликон) и незахарна част (агликон), която определя физиологичната им активност. Широко разпространени са сред овощните култури.
Гликозидите, съдържащи се в овощните растения, се отнасят към няколко групи: фенолни гликозиди (жлъчегонно и жлъчетворно действие, антибактериално действие, лекуват възпаления на пикочно-половите пътища), антоцианови гликозиди (действат противовъзпалително, засилват зрението), сърдечнодействащи гликозиди (прилагат се при сърдечна недостатъчност) и цианогенни гликозиди (съдържат циановодород, който е токсичен, поради това обстоятелство не се употребяват широко в медицината).
Резюме
- Плодовете съдържат огромен букет от химични вещества, оказващи влияние върху всички биохимични процеси в организма;
- По-горе накратко съм обобщил свойствата на някои групи химични вещества – препоръчвам ви да ги разгледате. Обърнете внимание на специфичното им действие при съставянето на индивидуален хранителен режим;
- Не всички химични вещества в плодовете са полезни – някои, макар и в изключително редки случаи, могат да бъдат токсични, ако се приложат в голяма дозировка.
В случай че този материал за химичния състав на плодовете ви е бил полезен, подкрепете труда ми – споделете го с вашите приятели, харесайте го в социалните мрежи. Мерси!
