Md Manassey - един човек (2018)
Като доброто старо време искам да гледам напред,
като доброто минало надявам се на късмет.
Надеждата умира от последна, не е наред, че се тормозя толко заради един човек.
И продължавам да във нея, друго нямам.
Не се предавам от мечтите си, но остарявам и доста често се преструвам, знай, но не забравям накъде съм се запътил - там, където полудявам
А всичко можеше да бъде подредено, нали?
И да се сбъдва всичко хубаво, добри мечти.
Да бъда лъскавия принц от разни приказки и да ме чакат принцеси с красиви помисли.
Но се събуждам всяка сутрин със увиснал нос, защото знам, че простотията е няква ос, върху която се върти всичко останало и меланхолия подава пак си рамото.
До гуша ми дойде от тъпи филми с хубав край, а къде са класиките в жанра на моряка Попай?
Настъпи пълна суша, за утеха пия чай, ако имах остър меч щях да бъда самурай.
Минавала ми е идеята за гадно харакири, понякога се сещам на няколко каси бири, че живота не е свирка, щото няма кой да свири, а е пълно със сеирджии, докат качвам тез баири.
И навсякъде покрили пънове, от толкова хълмове как болят ме вече ставите.
Ще ме разберат не седнали, а точно правите, с които си хабим по вятърни мелници сабите.
Мечтатели сме ние, а мечтите ни са вечни, дори тялото да изгние във водите речни.
Ще ни чувате дълго, макар да се преструвате, че не ние имало и пак ще ни жадувате.
Като доброто старо време искам да гледам напред,
като доброто минало надявам се на късмет.
Надеждата умира от последна, не е наред, че се тормозя толко заради един човек.