Bulgarian (BG)
Не искам да е така,
не искам да съм там,
където съм отгоре, ти отдолу - вечно сам.
Искам да се изправиш,
да се усмихнеш,
да си с мен ден след ден.
Всеки път да съм до теб,
а ти със мен.
Не искам да е така,
повярвай ми, не ща.
Стани бе, човеко,
моля те, недей така!
Усмихни се пак,
отново кажи ми някоя простотия,
да се посмеем двама с теб.
Отварям си очите,
но някакси не виждам,
сенките, които бродят,
всичките ги ненавиждам.
Усмихнати, доволни,
като птички волни,
живеят, лошо няма,
но всичко е една измама.
Не знам какво е майка и баща да изгубят родната душа,
не искам и да знам, повярвай ми,
достатъчно боли,
поглеждайки във тез очи безмълвни и затворени завинаги,
а бяха те отворени и изпълнени с надежда за живот,
за по-добър живот.
Къде сега си ти, бе,
кажи, къде се скри, бе?
Обикалям, търся те, но не намирам те,
кажи бе!
Не искам твоето лице със черна лента да стои на някоя стена,
повярвай ми, не ща,
поглеждам пътя в огледалото за задно виждане и виждам как всичко се отдалечава,
нещо става,
образите все по-малко и трудно виждам,
и не виждам.
Набивам спирачките, но късно,
те не хващат,
и стигам там, където за последно сбогом те изпращат.
А толкова години ти ми беше повече от брат,
приятел най-добър, приятел най-признат.
Не искам да е така,
не искам да съм там,
където съм отгоре, ти отдолу - вечно сам.
Искам да се изправиш,
да се усмихнеш,
да си с мен, ден след ден.
Всеки път да съм до теб,
а ти със мен.
Не искам да е така,
повярвай ми, не ща.
Стани бе, човеко,
моля те, недей така!
Усмихни се пак,
отново кажи ми някоя простотия,
да се посмеем двама с теб.
И само как говореше,
не спираше и спореше за всичко,
и във всичко смисъл винаги намираше.
А аз ти казвах да не мрънкаш,
да затвориш таз уста,
но не бе, човеко,
не завинаги, както сега.
Знаеш ли колко ме боли да изричам тези думи?
Знаеш ли колко ми тежи да слушам тези струни във тази тъжна песен,
която е за теб,
изпращам те със нея и със четен брой цветя, букет.
Полагам ги сега на пресния ти гроб,
сега, приятелю вечен, изгрява твоята звезда в нощта.
Знам, ти си там,
някъде, къде не знам,
но където и да си знай,
че съм до теб и не си сам.
И в сърцата ни оставаш, знай, приятелю, завинаги.
И вечно ще са с теб, помни, годините изминали.
А искам да се върна,
искам времето назад да върна,
което си тече, в което оставаш вечно млад, да те прегърна.
Да се върна пак във хубавите дни, знай искам, но не мога,
приятелю, помни,
че споменът добър, приятелю, е споменът за теб.
Не знам какво да кажа, приятелю мой, сбогом, мой човек.
Една година кога се мина,
а аз сълзите още що не мога да изтрия?
Една година кога се мина,
а аз сълзите още що не мога да изтрия?
Аз знам, ти си някъде, къде не знам,
но където и да си аз ще съм до теб, и не си сам.
Аз знам, ти си там, някъде, къде не знам,
но където и да си аз ще съм до теб, и не си сам.
Не искам да е така,
не искам да съм там,
където съм отгоре, ти отдолу - вечно сам.
Искам да се изправиш,
да се усмихнеш,
да си с мен, ден след ден.
Всеки път да съм до теб,
а ти със мен.
Не искам да е така,
повярвай ми, не ща.
Стани бе, човеко,
моля те, недей така!
Усмихни се пак,
отново кажи ми някоя простотия,
да се посмеем двама с теб.
