Уоу, уоу, уоу, уоу, уоу... Всеки ден, всеки час, всеки клас, всеки бас, всеки удар е по нас и всеки срещу нас. Не защото дънките ми са широки и дълбоки, а защото ставаме все по-малко, все по-устремени, все повече видели и усетили предимството от това да си човек, който се раздава, и винаги нащрек да си. Да измерваш хората не по тяхната обвивка, с мръсните ръце да не бараш мръсната покривка. И заливка на трака щом направя, се чувствам някак свеж. ...

Не искам да е така, не искам да съм там, където съм отгоре, ти отдолу - вечно сам. Искам да се изправиш, да се усмихнеш, да си с мен ден след ден. Всеки път да съм до теб, а ти със мен. Не искам да е така, повярвай ми, не ща. Стани бе, човеко, моля те, недей така! Усмихни се пак, отново кажи ми някоя простотия, да се посмеем двама с теб. Отварям си очите, но някакси не виждам, сенките, които бродят, всичките ги ненавиждам. Усмихнати, доволни, ка...