Bulgarian (BG)
Уоу, уоу, уоу, уоу, уоу...
Всеки ден,
всеки час,
всеки клас,
всеки бас,
всеки удар е по нас и всеки срещу нас.
Не защото дънките ми са широки и дълбоки,
а защото ставаме все по-малко,
все по-устремени,
все повече видели и усетили предимството от това да си човек,
който се раздава, и винаги нащрек да си.
Да измерваш хората не по тяхната обвивка,
с мръсните ръце да не бараш мръсната покривка.
И заливка на трака щом направя,
се чувствам някак свеж.
От музикалния пълнеж съм надъхан да не спирам,
извира музика от гърдите ми и не искам да я спирам.
Нотите ми са в кръвта,
редовете са ми вените,
да, вените!
Искам да крещя и викам, викам!
Искам да вървя напред, викам, викам!
Защото ме оставихте,
дори живота ми да е ритъм, ритъм.
Искам да крещя и викам, викам!
Искам да вървя напред, викам, викам!
Защото ме оставихте,
дори живота ми да е ритъм, ритъм.
Понякога съм отчаян,
в седмици,
в делници,
многобройни битки във главата ми със вятърни мелници.
Как желая да сложа край на тази простотия,
гледам пистолета,
искам да се самоубия.
Бе невярно,
но виждам стара, прашна кутия.
Отварям я, но вместо Пандора е сложен микрофона,
вадя стара тетрадка,
откъсвам лист хартия,
пожълтян със годините, като мен самия.
Но сега съм във мойта стихия,
почвам да пиша.
Заставам пред микрофона,
отново от жертви диша,
той е моят портал за друго измерение,
ляв, десен канап, звукът кристално чист с напрежение.
Пробива навсякъде,
за него няма врати,
по-жив от всякога, ти да, е можела си ти.
Един свят,
в който аз не козирувам,
не робувам,
а правилата на играта диктувам.
Копеле,
имаш ли ти някаква идея,
че музиката ще превърна във добра ///не разбирам какво казва///.
Тя е шибаната фея,
която аз обичам,
заради която живея
и във нея се вричам.
Черната музика е бяла магия,
не белия прах,
който е черен и убива.
Култура хип хоп,
един начин на живот,
макар и чужда раса приех
и станах патриот.
Кой беше тоя,
дето сложи знак стоп?
Във родните ни медии нека си остана за вас аз шибан идиот.
За мене това е временна пауза,
аз се боря, вярвам във тази кауза, да бъда чут!
Виж ме, погледни ме, като Робин Худ,
но не крада от богати,
а от хейтъра признание,
който е горд и злобата му е //не разбирам какво казва//,
рециклирам и превръщам в червената ухаеща роза.
Искам да крещя и викам, викам!
Искам да вървя напред, викам, викам!
Защото ме оставихте,
дори живота ми да е ритъм, ритъм.
Искам да крещя и викам, викам!
Искам да вървя напред, викам, викам!
Защото ме оставихте,
дори живота ми да е ритъм, ритъм.
Ритъм, ритъм,
Ритъм, ритъм,
Ритъм, ритъм...
