Bulgarian (BG)
Да го духат всички, оставам сам във пустинята.
Оставен ли от ония тримата: Отца, Сина и Светия дух?
Прочетох тази книга, но си оставам сух, жаден за познания.
И логиката ми говори - тази книга мани я, но душата ми, тъй слаба,
все намира утеха да се завира в ккнигите и да намира смисъл във старата дреха,
а къде е успеха и кои го отнеха?
За какво ми даде мозък?
Да го затвориш във главата ми,
да се грижи за сетивата ми,
да функционирам като една добре смазана машина от машините,
да внимавам да не стъпвам върху мините,
да вървя по линиите на общоприетото.
Уморих се от тоя цикъл безкраен,
опитал, осезаем, чувството петото.
И доказах на себе си, че аз съм човекът във времето,
а времето ми изтича, отредено от семето,
което ти пося.
Отлетя, да ни гледаш сеира,
пирамида с окото се лепна на хартийки,
водещи хорото в обществото на злото,
защото тази система използва името Ти да ни манипулира.
Затворени в безгласните кутийки да ни тиражира във всяка една шибана точка на този свят,
сътворението Твое,
а всеки претендира с глас, крещящ - това парче земя е мое!
И забива знамената в почва, напоена с кръв човешка,
а ти страдаш ли за нас или гледаш ни сеир с насмешка?
И как да слугувам като не познавам господаря си,
диктувал писание на народ без познание,
оставил послания,
и да вярвам в тях в момент на силен страх и отчаяние, а?
Ти създаде системата или тя създаде теб?
Не знам, питам си те, аз съм просто човек.
Ти обещаваш ми Рая, а трябва ли да трая?
Системата - тя ще ми види сметката накрая.
Не убивам, не крада, нито лъжа, нито съдя,
всяка лоша мисъл от главата гледам да изпъдя,
не прелюбодействам, не мразя, а силно обичам,
взимам решения, не спъвам никой, пред Тебе коленича,
тих и спокоен пред твоята огромна сила,
която през годините така и не демонстрира.
Статус белязан със жезъл,
смирен и спокоен,
ми идва в повече,
не съм Ти кораб боен.
Не съм ти ни оръжие,
нито крепост,
ни стомана,
даде ми Ти глас, който чуваме единствено и само двама -
самия аз и моето вътрешно аз,
а ти къде си?
Така ли се погрижи за нас - като се изнесе?
Създадени по Твоя образ и подобие?
Аре, моля ти се, ако това е твоя образ и подобие,
защо ли сега се отвращавам като гледам в огледалото
и през него човешкото, отвялото, ураган на нашето его.
За какво съм тук - да се радвам или да страдам?
Майната на всичко! Пак самичък ще се оправям.
Обичаш много болка - съсипваш ме със нея.
Преодолявал съм я някакси и пак ще я преодолея.
Но когато остана сам се обръщам аз пак към теб.
Дали от кал съм създаден или просто еволюирал човек.
Едно е сигурно - във този свят познат, не знам и аз от кой сътворен,
че човек се ражда, живее и твори, за да остави,
и умира в някой ден.
