Bulgarian (BG)
MD Manassey, a.k.a. Маната,
говори Керан, чуй кавал, щот си ми през кура,
чуй как го праим.
По тая цяла ситуация вяла накрая няма да ти останат крайници и през тръба ше ти вливат скорбяла. Имам нещо в джоба си, нищо лично, мнението ти е излишно. Здравей, кавал, говори Керан, гледа ме като мишока, прихванат в капан. Нещо интересно чакаш да ти кажа, така ли, че ти за мене си си мъртвец, лека ти пръст, the show must go on. Включи си тонколоните на on. Без фасони, моля, няма да ти пея When i'm gone. Овче мляко за тебе тъпако, оче ти трябва за това безочие. Ковчег, гордо скачай в него и брой една, две, три лопати пръст и вечен покой, а аз се връщам невинен съм, като сълза, вземам си кафе от автомата, щот е много рано сутринта.
Скачам с главата напред в тая тиня, че все още е пет без десет, рано сутринта. Кажи тая глава, кажи ми как да се спра, кофеин във кръвта, мозъка ми шептя. И като насън питам се, а че все още е пет без 10, рано сътринта. Точно четири часа и петдесет минути, секунди нечути са думите люти.
Тона 17, мене гледаш ме на 30, не ти харесва нашата музика, тогава скрий се. Бях му идола,той беше най-големия ми фен, сега записваме заедно, микрофона хвана тен. Ше ви праим на пет стотинки, във момети блинки блинки. Аман от псевдо комерс и омилинки. Смърди ти на кубинки, платненките си изперете, в гъзовете ги наврете. Да бе, да, комерса струва ми се попарен от слана. Що така, бе, кучката ти мастурбира на мойта звучност. Самоирония на фон, какафония на он, вие не знаете кои сме ние, но и ние не знаеме кои сте вие, на нас не ни пука за вас, на вас не ви пука за нас, а пет без десет е, ще си лягам аз.
Скачам с главата напред в тая тиня, че все още е пет без десет, рано сутринта. Кажи тая глава, кажи ми как да се спра, кофеин във кръвта, мозъка ми шептя. И като насън питам се, а че все още е пет без 10, рано сътринта. Точно четири часа и петдесет минути, секунди нечути са думите люти.
Рано сутринта паля цигара с кафето вървежно, денем движа се по трасето небрежно, надеждно, когато от стомана е въжето крепежно, иначе се получава летежно. Попарени са ти надеждите, ударени като със чук между веждите, забравени като невежите понятия, които мислиш са безпогрешни. Апатия, циклиш. Вербален терор от музикален събор..... ЖИвееш в свят с нереален декор. Не чакай от нас, връщаме те в първи клас. Спрямо нашата страст в тази култура, падай в шибаната пропаст, щото си ми през кура.
Скачам с главата напред в тая тиня, че все още е пет без десет, рано сутринта. Кажи тая глава, кажи ми как да се спра, кофеин във кръвта, мозъка ми шептя. И като насън питам се, а че все още е пет без 10, рано сътринта. Точно четири часа и петдесет минути, секунди нечути са думите люти.
