MD Manassey - римопауза

Не знам защо е така, обаче то е така, за музиката, която живее в наш'те сърца.
За мене тя е храна, за мене тя е вода, за мене тя е жена, за мене тя е света.
И понякога изпадам в римопауза, и глава навирам в пясъка кат щрауса, и се бутам като в книга-лабиринт, бягам в бели листи чисти сякаш бягам спринт.
...Изгаряш като на кладата Жана Дарк, получил римов инфаркт, застанал на позицията във режим стенд бай, чакам старт, поиграй със мене, докато тичам във този парк.
В римова пауза съм, моята кауза е трън, като самата ми муза, която ми пари понякога тя като медуза и после потъва отново в океана, не мога да я хвана с нея да остана.
Винаги се гоним двама с нея, като котка и мишка. Никога не спорим. Въпреки това не мога да я хвана, не е закачена на каишка, с къса пострижка, нарисувана във книжка. А как ме ревнува тя от моята половинка, по бузата ме удря и псува, чувствам се третинка.
Като съм със моето момиче музата ми бяга, гоня я къде ли не, а тя във гърлото ми стяга.
Написах колко текста на обикновени листа, на предната седалка на служебната кола. Писал съм ги във харда, на скапания компютър, в безсънни криви нощо пред шибания монитор.
Писал съм текстове на кори от яйца, писал съм ги с нокти на гърдите на жена, писал съм текстове със дясната си ръка, писал съм ги с прегорял въглен на лунна светлина.
Рапирал съм си текстовете, докато шофирам, ей така тренирам, докато от работа се прибирам.
Рапирал съм си ги наум, докат жена си прегръщам, докат правя секс с нея, докато свършвам.
Пял съм за любовта, пял съм за омразата, пял съм за цветя, потопени във вазата.
Пял съм за факани кучки, пял съм за красиви жени, пял съм за много неща, във твойто гадно, мазно MP3.
А на теб нали ти дреме за батерията, на ти още един трак да попълниш галерията на наименованите звуци, хип-хопа, брат, една плодородна земя, ама във буци.
Като със каруци по магистралата вървя, мисля че летя, гладен за глътка въздух, дай ми и крещя, а те е в спиците пръчка, чупя я и падам на студената земя.

Не знам защо е така, обаче то е така, за музиката, която живее в наш'те сърца.
За мене тя е храна, за мене тя е вода, за мене тя е жена, за мене тя е света.
И понякога изпадам в римопауза, и глава навирам в пясъка кат щрауса, и се бутам като в книга-лабиринт, бягам в бели листи чисти сякаш бягам спринт.


Разграден на протони, атомът хикс.
Микс от звук, стон на пук, совите от туин пийкс никога не спят, слухтят, а това не е ремикс, а точно това, което чувам по прашния път.
И нагоре-надолу по моите синепси се гонят и борят моите шибани хиксове и игреци.
Ножове и вилици тракат, а мисълта ми е претъпката, ударена е с лакът.
А преди писах разни неща, сега главата ми е сметище и не мога да я подредя.
На мозъчните пътища е станала катастрофа, все едно събирам тонове пясък, но не в камион, а във кофа.
Май дъската ми хлопа, от две години май стоя си все на стопа.
Понеже мисля същото, което преди, банален ли съм, а пука ли ми?
Дали ми вреди?
Не знам, брат, но знам това - медията е силата, а силата - пара.
А сивата рима помниш я за месец-два, след това тя бива заменена от друга една.
Да, натиснеш ли спусъка значи стреляш, ако не свалиш мишената си като мене ще гледаш. А само ми дай още един патрон - тоя път, кълна се, ще е изтрел за милион.
Пак ще пиша, само да знам, че има смисъл, че на някой му дреме за това, което съм написал, че някой чува тези думи и си казва да, така е, това е факт, момчето не си играе.
Пял съм за каси, джедаи и за монаси, пял съм за коледни украси и за ебати простотиите, бял съм за това, че ме мързи да си измия чиниите, видите ли, просто ебаси помиите.
А искам да е някак по-различно.
И не простака да ме учи какво е прилично, и не педала гнусен да ме учи на маниери, извънземните да спрат да чукат Кати Бери.
А пълнителя е празен и знам, че няма да се чуе изстрела, ако дръпна спусъка омразен.
Но патрона ще излее от фалша на вашта кауза, а дотогава римопауза.

Не знам защо е така, обаче то е така, за музиката, която живее в наш'те сърца.
За мене тя е храна, за мене тя е вода, за мене тя е жена, за мене тя е света.
И понякога изпадам в римопауза, и глава навирам в пясъка кат щрауса, и се бутам като в книга-лабиринт, бягам в бели листи чисти сякаш бягам спринт.