Bulgarian (BG)
Лицето А стоеше забило глава в прашната маса,
в пепелника догаряше фаса,
в стаята е мрачно.
Прозорците замъглени от мъгла,
но Коледа беше дошла,
а нямаше най-малка следа от украса,
щото просто не му беше до това точно сега,
кибритът беше свършил, а почти беше изгаснала свещта.
И нямаше ток, нито вода, нито светлина,
в дрешника останала куртката една.
И тя все една такава, закърпена с кръпки грозни,
вятъра през нея му идваше на гости.
И премръзналите му кости го боляха ужасно,
няма ли да сложи край на това страдание бясно?
Много ясно, к'во кат беше шибана Коледа,
може би щеше да бъде по-добре на пролет,
да бе, да.
И защо да слага край, това е грях човешки,
трябва ли той да изплаща шибаните чужди грешки?
На две преки от него в петстаен апартамент в момента спеше спокойно технически асистент, Иванов, пряк началник на лицето А, но по-скоро бивш глупак, с купена диплома, имаш се за всевиш.
Идеята навярно беше повече от лоша,
лицето А посегна към ножа ръждясал,
мушна го във вътрешния джоб на скъсаната куртка,
а в неговата глава гласа питаше докога..
Той стои, а аз бягам,
той става сутрин, когато аз лягам,
той има всичко, което аз нямам.
Той е света, а аз съм просто нищо.
Той стои, а аз бягам,
той става сутрин, когато аз лягам,
той има всичко, което аз нямам.
Той е света, а аз съм просто нищо.
Лицето Б погледна напред,
на стената закачена диплома с отличие,
посегна с вилица към салата,
на пръстите блестеше злато 24 карата,
от огледалото се смееше сатаната.
Във ръце горящи той държеше договор,
подписан с думи кървящи, подписан в ранното детство с обещания блестящи,
и с годините те станаха реалност за Иванов,
а дяволът е тук за него, той дали е готов?
Той дали постигна това, дали самичък успя?
Поредната пионка, дърпана с конци, ха-ха.
Дяволът се радваше на неговите нещастия,
пируваше, чакаше с отворени обятия във неговата династия.
И се сети за лицето А, просто ...
Влезе в ролята на лицето Б,
лицето на което всеки му завиждаше, но знаеше ли,
че сега то мижеше и вътрешно се каеше?
А стените между тях се превърнаха във прах,
засекоха се гневни погледни, приплетени със страх.
И всеки как завиждаше на другия, а не виждаше кой какво изгубил,
какво продал, какво погубил. Разпознал и самоотрекъл......
Той стои, а аз бягам,
той става сутрин, когато аз лягам,
той има всичко, което аз нямам.
Той е света, а аз съм просто нищо.
Той стои, а аз бягам,
той става сутрин, когато аз лягам,
той има всичко, което аз нямам.
Той е света, а аз съм просто нищо.
