Bulgarian (BG)
Погледни Луната, там няма човек. Там е толкова пусто, като в празен лист на поет.
Има ли живот във тази сълза или е просто отражението на една тъга?
Виж, птиците отлитат, вълните се разливат, по пътя всичко те помитат,
превърнали се те във чистата пяна, през пръстите минава, но не мога да я хвана.
В пясъка едно цяло, милиони песъчинки, полепнали по нежно тяло.
Със стотинки ли те купих или си безценна, готова да нахраниш душата ми бедна и мене да избавиш?
Не зная ти какво си, но зная, че те обичам. Задавам куп въпроси и виждам как се стичам по твоето тяло нежно, топя се като снежко, и все така неизбежнп, и все така горещо. И явно съм виновен, вини ме, че те искам. Без тебе съм отровен, без тебе съм измислен. И явно черно-бял съм, а ти си моя свят, без тебе остарял съм, та ти си моя свят.
...и ще се лутам вечено като легенда тиха, като писмо в бутилка, морена писа стиха за любовта, която избухнала в нощта. И все така неизбежно, и все така горещо.
Милиони песъчинки, аз се скитам, ти къде си? Милиони снежинки рисуват бели завеси. Милиони прашинки танцуват в моя смях и те ми шепнат, че си единствената между тях. Уникална със това, което притежава, като русалка тайно се (не разбирам какво казва) и заспива. Уникална и със това, че тя не се забравя, но за да я зърнеш сърцето ти не бива да изстива. Моля те, отново ти стопли ме, ти стопи ме, във твоята морска прегръдка приеми ме. Като цунами завърти ме, удави ме. И като кораб да потъна, гравиран със твойто име.
И ще се нося вечно като легенда тиха, като писмо в бутилка, морена писа стиха за любовта, която избухнала в нощта и с мощна сила тя изплува, и изгря. Ще се превърна във милиони песъчинки, ще видиш ти Луната, отразена в твойта красота. Ще яхна вятъра с усмивка и тръпчинки, и ще ти махна от студената Луна, не си сама.
