Погледни Луната, там няма човек. Там е толкова пусто, като в празен лист на поет. Има ли живот във тази сълза или е просто отражението на една тъга? Виж, птиците отлитат, вълните се разливат, по пътя всичко те помитат, превърнали се те във чистата пяна, през пръстите минава, но не мога да я хвана. В пясъка едно цяло, милиони песъчинки, полепнали по нежно тяло. Със стотинки ли те купих или си безценна, готова да нахраниш душата ми бедна и мене да ...