Bulgarian (BG)
Тук както и навън, нещо се движи, било то стъпка след стъпка или хапка след хапка:
Преглъщането и минаването на храната през хранопроводът, който представлява тънка двадесет и пет сантиметрова мускулеста тръба. Минава по шията, навлиза в гръдния кош, преминава през специален отвор на диафрагмата и се отваря в стомаха. В лигавицата на хранопровода има много жлези, чийто секрет я държи постоянно влажна, по когато храната не е много добре сдъвкана, се осъществява преминаване, но чувствате сухота. Когато сдъвквате храната до каша се отделя достатъчно слюнка за да може да се преглътне нормално. Пробутвайки храната към стомаха с вълнообразни движения. Тези движения се осъществяват в целия храносмилателен тракт и се контролират от автономната нервна система.
Работата на нервната система не се контролира от човека осъзнато, обаче на нея и влияе настроението, емоционалното състояние и стреса. Когато сте нервни по добре не започвайте да ядете, вършете нещо докато се успокойте, когато човек е изнервен приема огромно количество храна и не дъвче много много. Важно е да се приема храната бавно и в спокойна атмосфера, тъй като настроението влияе на секрецията на ферментите в червата. Напрежението, гнева, безпокойството, възбудата предизвикват сърцебиене, липса на смилане, метеоризъм и спазми или болки в стомаха. Преминала хранопровода, размекната от слюнката, сдъвканата храна попада в малката торбичка или голямата чанта, който каква си я е направил. Стомахът може да се разширява с лекота, но събирането му изисква усилия и вола.
Стомахът представлява леко извита мускулеста торбичка. От вътре е покрита с лигавица, която е силно нагъната, съдържаща голям брой жлези. Тези жлези, отделят стомашния сок, за всяка хапка се отделя различно количество стомашен сок. Средно се отделя 1,7л на ден сярна киселина и ферменти, които превръщат храната в каша, наречена химус. При изхода на стомаха има мускулен стегач, който препраща храната към тънкото черво. Под въздействието на солна киселина се убиват бактериите и про6тича разграждането на протеините. Храната в неголеми порции попада в дванадесетопръстника, където под въздействието на ферментите и жлъчната киселина продължава смилането на белтъчините, мазнините и въглехидратите. Природните растителни ферменти, съдържащи се в храната, продължават смилането на мазнините, белтъчините, въглехидратите, но ферментите, съдържащи се в слюнката, прекратяват своята работа чак тогава, когато храната попадне в тънкото черво, където средата е алкална.
Храната се задържа в стомаха средно 2 – 6 часа, разбира се зависи от храната, порцията, и метаболизма. Месото и мазнините се преработват най – бавно до 10 часа. За да може да си върши работата нормално, всички знаете че е установено да:
- Не се пие вода по време на ядене, защото се обърква организма.
- Когато пиете вода, преди ядене и след това започвате да се храните, организма се опитва да издърпа наличната вода, за да остане свободен, да я преработва.
- Когато пиете вода след ядене, стомашния сок се разрежда и смилането се забавя.
- За всяко едно нещо се изисква време, така и на организма се нуждае от достатъчно време. За нормално извършване на процедурите, които никак не са малко. Не го пришпорвайте, по този начин създавате напрежение в собственото си тяло.
