Bulgarian (BG)
Представи си, че гледаш филм, а главният герой си ти и се гледаш отстрани.
Брояча е пуснат, остават ти 55 секунди, през които трябва да решиш как да постъпиш.
В един момент 55 секунди са твърде кратки, а в друг момент са твърде много.
Понякога ти е наясно какво трябва да направиш, а понякога си мислиш, че си наясно, но грешиш.
Понякога не знаеш отговора на въпроса, който си задаваш през интервал от 55 секунди.
- А ако бих постъпил така, какво би станало, какво би се променило?
Иска ти се да бутнеш стрелката назад, или да я мръднеш напред, но знаеш, че не можеш.
Съдбоносните камбани танцуват по ритъма ми, както късния дъжд по покрива на стаята ми.
Няма време за губене, няма време за драми в нощта, непрогледна се решава нечия съдба.
Не ме ебе за съдбата ти, не протягай ръката си, ти си вън от главата ми, нямаш власт над делата ми. Не отваряй устата си, нямаш к'во да кажеш.
Знаеш ли, думите ти са вятърни мелници по полята ми.
Ходя из града и там виждам лица на непознати и сиви лица, лица на деца. Деца на преходи, изметени с бруталните методи, със метлата на измяната, живели в лъжа.
Те са копелета надрусани от разбиранията вкусови, нямат сила да бъдат други и говорят заучени думи. Те са копелета замаяни, по калъп от един изваяни, нямат нерви да се борят и отдавна са забравени.
Музиката рефлектира върху мисленето, нещото, което е във мене най-изчистено, избистрено през ситото на празните думи. Да, просто живота ми в 55 секунди.
Гледайки на север виждам студ и мраз, и не разбирам там друг ли е, или съм аз.
Гледайки на юг, Слънцето пече напук и вече знам, че моето място не е тук.
Гледайки на изток и на запад виждам море, и няма път през него, да се мине, откъде?
Да остана тук значи да остана в ад и няма място, на което да се дяна в тоя свят.
55 секунди, часовникът тиктака. 55 секунди, никой няма да те чака. В 55 секунди времето лети, не спира. В 55 секунди живот се ражда и умира.
Дневника ми пълни със тъга, пожълтял е той с годините, а може би и аз.
Мастилото е мойта кръва, а редовете пълни са със кръв и живота отминава като хубав сън.
Затова обръщам нов лист, снежно бял, пише се историята на човек със нов идеал.
Човек изстрадал, живял, умрял и преродил се, човек се надживял, сънувал жив и пробудил се. Застанал сам, закален от премеждия и травми, готов да понесе още много травми. Частта на това да бъде себе си и без да съжалява...
И нека пукат се от яд, и нека да умрат от глад. За моя сметка смяха се, за победен аз смятах се. Изправих се, без да ближа стари рани и напред засилих се без спирачки, само вятъра броеше моите крачка, за да покажа на себе си и на света, че съм се родил със цел, идеална е тя. Идва време за последните сълзи, да, животът ми в 55 секунди.
Гледайки на север виждам студ и мраз, и не разбирам там друг ли е, или съм аз.
Гледайки на юг, Слънцето пече напук и вече знам, че моето място не е тук.
Гледайки на изток и на запад виждам море, и няма път през него, да се мине, откъде?
Да остана тук значи да остана в ад и няма място, на което да се дяна в тоя свят.
За нас, децата на съдбата, по-дълбока е водата. За кой ли път стои на плаката "ще се оправят скоро, народе, нещата". В този момент в пълен салон прожектира апарата - бели листи, черен екран, скита войник сам по земята. Дали след 100 години ще намери своя път, път лавиран от живота, живот на граница със смърт. Куршуми от думите летят в погрешната посока, диригента на живота си ти и диктуваш всяка нота. Малка крачка назад, засили се и скачай. Времето разделно няма никого да чака. Зад маска си застанал, тя е твоето лице, картите са долу, а сега накъде? Връщаш лентата назад, себе си намираш там, там не знам накъде вървиш, но пак си сам. Хайде, време е, вдигни главата си, хвани ръката ми, хиляди ангели сега бдят над делаа ти. Секунда мълчание, чуваш ли тишината? Получаваш прозрение от гласовете в главата. Навън вали, тъмно е, последните думи на живота ти в 55 секунди.
Гледайки на север виждам студ и мраз, и не разбирам там друг ли е, или съм аз.
Гледайки на юг, Слънцето пече напук и вече знам, че моето място не е тук.
Гледайки на изток и на запад виждам море, и няма път през него, да се мине, откъде?
Да остана тук значи да остана в ад и няма място, на което да се дяна в тоя свят.
