MD Manassey - No Name (2018)

Нямах възможност да те видя,
просто те отрязах,
просто не исках да повярвам в тебе,
затова ти казах, че не съществуваш, че ти си измама,
че ти ме нарани, направи нещо с мене, к'во ми стана?
Нямах възможност,
а исках да съм с теб.
Нямах възможност,
ся какво, да се правя тука на поет?
Не искам това,
искам да правя подаръци,
не съм от улицата кош за душевните отпадъци.
Застанал кат Гаврош за някой грош пред твоята порта,
това е моето сърце.
Със протегнати ръце, точно като малкото дете,
молещо за милостиня,
точно така се чувствам.
Отшелник бродещ във пустиня,
ти си като оазис,
но явно си мираж.
Не, не искам да съм топка тото във поредния тираж,
аз съм глупака,
щото някакси повярвах във теб.
И като самолет кръжа без пилот и се въртя,
трябваше да давам все напред и все напред,
но се препъвах и падах,
а ти подаде ли ми ръка или се изсмя и ми се изплю във лицето, кажи!
Аз ли греша, аз ли съм кривия, грешния и неразбрания?
Кажи какво да направя, за да бъда избрания?
Чувствата оплетени във мрежите заплетени,
..........,
както другите пометени.

Не че мога да пея,
не че искам да се смея,
но се опитвам някакси със музиката да живея.
Чувствата си не продавам,
напротив, аз ги дарявам.
Ела вземи ги, приеми ги, теб ли наранявам?
Не че съм съвършен,
не че съм идеален,
не че съм актуален,
напротив, аз съм човек нормален.
Писна ми да доказвам мойто съществуване
и знай, не съм агент душевен, братя с мисия вербувам.

Някакси сгреших,
може би пред себе си,
свалих си щита,
трябваше да остана и за тебе Manassey.
Не ме търси,
моля те, спри.
Недей звъни,
недей ме пита,
след този трак по улиците ще се скитам.
А ми казваш, че съм те накарал да се чувстваш, както в (не разбирам какво казва),
мене питаш ли ме?
Лягам с мисълта,
ставам с мисълта,
работя с мисълта за теб,
надявам се на теб.
Надеждата крепи глупака,
аре да се посмеем на глупака,
мада фака, к'во ше каеш,
аз ли съм, глупака съм.
Изкаран пред дъската с тебешира във ръката, тегля ли чертата?
Спря ли ти часовника да тиктака?
Време е да кажа край на играта,
край, преди да е почнало самото начало.
Някакси замръзна ли душевното махало?
От цветната картина пак с цвят черно и бяло.

Не че мога да пея,
не че искам да се смея,
но се опитвам някакси със музиката да живея.
Чувствата си не продавам,
напротив, аз ги дарявам.
Ела вземи ги, приеми ги, теб ли наранявам?
Не че съм съвършен,
не че съм идеален,
не че съм актуален,
напротив, аз съм човек нормален.
Писна ми да доказвам мойто съществуване
и знай, не съм агент душевен, братя с мисия вербувам.

Без имена говоря,
защото не зная коя си ти, къде си, какво си,
ела сега ме прегърни.
Не зная как, защо, кога ти го причини,
безсънен във нощта,
потънал във самата теб, нали?
Без имена,
дори не знам какво е моето име,
но те моля намери ме, прегърни ме, утеши ме такъв,
какъвто съм оплетен в собствените си конци от противоречия.
Просто искам да чуя онази красива дума,
подплътена с чувства,
моля те, изречи я.
Не ти ли писна да сънуваш всяка вечер мен и да не искаш да излезеш от тоя прекрасен сън?
Защото на мен ми писна да сънувам всяка вечер теб,
широко отворени очи,
искам да излезна навън,
да последвам гласа,
който ми шепти върви,
тя е там и те чака сама,
къде си ти?
Гоня вятъра, във него чувам смехът ти,
гледам залеза красив,
но сам колко пъти ще посрещам изгрева със чаша кафе,
горчиво и самотно го пия, ама къде?
Да намеря малко захар за живота ми така незаслужен,
незаслужен, защото чака на рецепцията необслужен,
а имам ключа за стая, но не зная коя е,
тя е на етажа щастие,
под номера ѝ трябва да пише в романс участие.
И лутам се по коридорите, а сърцето ми бие,
както ръката по всяка врата, която открие.
И ето ни, не виждам надпис, но чувствам топлина,
бравата сама се отваря и виждам светлина,
описва силует на желанието,
което съм търсил години подред,
сега с образ,
така завършвам последен куплет.

Не че мога да пея,
не че искам да се смея,
но се опитвам някакси със музиката да живея.
Чувствата си не продавам,
напротив, аз ги дарявам.
Ела вземи ги, приеми ги, теб ли наранявам?
Не че съм съвършен,
не че съм идеален,
не че съм актуален,
напротив, аз съм човек нормален.
Писна ми да доказвам мойто съществуване
и знай, не съм агент душевен, братя с мисия вербувам.

Вече мога да се смея,
вече искам да живея,
искам само с теб ,
единствено и само с теб да се смея.
Безименна за другите, но аз те открих.
Чрез теб в твоя смях, душа, успях и се преродих.
И само ти, и само ти си в моя поглед,
и само той отразява моя лъч.