За небесните тела

Луната спи.
И в сладкия си сън тя пръскаше лъчи.

Съседите ѝ - нощните звезди,
искрящи и неразрушими,
събудиха я с рими:
Луничке скъпа, помогни ни
 - от безименност спаси ни.

Погледна ги Луната с поглед строг,
смяташе да им даде урок,
но тя помисли и размисли.

Имена да дам – не мога аз,
но има долу на света
едно момиче с огнена душа.
Звездите тя брои и именува,
нищо няма да ви струва!
При нея отидете най-напред
и чакайте за име своя ред.

На Mrs. Smarty :)