Вървях през старото селско гробище в тъмната мъглива нощ. Светулките светеха и бяха единственото добро нещо. Вятърът духаше хладно и всеки шумолящ храст ме караше да изтръпна и да се обръщам назад. Нямаше кой да пази гърба ми - бях сама. Какво нещо е живота - в един миг си тук, в другия те няма. Ето - бях на мястото, което приютява хората след смъртта им - един вечен дом, страшен и тъмен кът, в който намираме покой. Чух някакво скимтене и вой - б...

Написах това стихотворение в четвърти клас. Есен Есен пак дойде при нас. Вятър духна над полята и залюшка дървесата. Изпокапаха листата  и настана тишината вред гората. Лежат оголени полята,  а есенният дъжд ръми и мокри земята. А птиците отлитнаха на юг,  защото,  есента пристигна тук. Земята се обагри в цветове,  децата си набраха сочни плодове,  усмихнати и весели. Здравей, есен !

Написах това стихотворение в четвърти клас. Пролет Слънцето блести,  всичко озари. Пролетта дойде със зелени цветове. Птичките се върнаха от юг, детски смях звънка тук. Весели светят цветята, птиченца пеят в гората. И стопи се мартенският сняг, пролетта при нас пристигна пак.

Написах този стих , докато тествах един проект. Пред огледалото застанал бях и гледах образа размазан , а тоз отсреща-непознат гледаше ме някак странно... Времети ми е сега, но аз не знам какво да правя и в безсилието свое започвам да се давя. Хората около мен живеят някак безразлично. Егоисти са - е, няма как, това типично е за всички. Идея нямам за какво да пиша. Но ето, химикала взимам и пиша ред след ред без нищо...