Той седеше в колата си и разлистваше вестник - просто така, да мине време. Но безцелното четене го убиваше. Макар и интелигентен, усилията му не бяха насочени към нещо продуктивно. Идеите му бяха разхвърляни като дрехи в неподреден килер, в който той се ровеше често с надежда да открие нещо ново и интересно, но без резултат. Може би някой ден щеше да докаже на всички, че той може, че ще бъде! Точно така - ще бъде ! Но какво всъщност искаше?...

Написах това стихотворение в четвърти клас. Пролет Слънцето блести,  всичко озари. Пролетта дойде със зелени цветове. Птичките се върнаха от юг, детски смях звънка тук. Весели светят цветята, птиченца пеят в гората. И стопи се мартенският сняг, пролетта при нас пристигна пак.

Написах този стих , докато тествах един проект. Пред огледалото застанал бях и гледах образа размазан , а тоз отсреща-непознат гледаше ме някак странно... Времети ми е сега, но аз не знам какво да правя и в безсилието свое започвам да се давя. Хората около мен живеят някак безразлично. Егоисти са - е, няма как, това типично е за всички. Идея нямам за какво да пиша. Но ето, химикала взимам и пиша ред след ред без нищо...