ГЕРОЙ (2015)

Той седеше в колата си и разлистваше вестник - просто така, да мине време. Но безцелното четене го убиваше.

Макар и интелигентен, усилията му не бяха насочени към нещо продуктивно. Идеите му бяха разхвърляни като дрехи в неподреден килер, в който той се ровеше често с надежда да открие нещо ново и интересно, но без резултат.

Може би някой ден щеше да докаже на всички, че той може, че ще бъде! Точно така - ще бъде ! Но какво всъщност искаше?

Винаги бе харесвал изкуството. Като дете често участваше в изложби със свои картини и посетителите хвалеха творбите му. Дали да не стане художник?

Не, в това няма смисъл!

Той смяташе рисуването за загуба на време - тъкмо като четенето на жълта преса, каквато в момента "прелистваше". Макар да напрягаше погледа си върху текста, до мозъка му не достигаше нито частица от напечатаното във вестника.

Хрумна му, че животът му е като сивата вестникарска хартия. Но тя бе жива - върху нея машини рисуваха букви, цифри, изображения. Хората я използваха за опаковане на всевъзможни неща - подаръци, дрехи, храни и прочие. Някои дори ползваха стари вестници, за да съхраняват в тях новите. Странно, нали?

...

Някой почука на дървената му врата. Това възбуди съзнанието му и той се раздвижи. Искаше да стане. От дълго време не се бе хранил, бръснал, преобличал. Сякаш току-що съзнанието му се бе размразило, пренасяйки го в друг, жив свят, където всичко бе ново и непознато за него.

Опита се да отвори очите си, но не можа. Кой ли бе почукал, кой ли бе го потърсил ?

Може би бе любимата му. Тя го посещаваше всяка вечер. Двамата се обичаха, но връзката им бе обречена - та той дори не можеше да отвори очите си и да стане! Какво по дяволите ставаше с него?!

...

Трябваше да стори нещо - не можеше да продължава така! Поиска да се освободи от невидимите окови, които го бяха приковали. Можеше лесно да ги счупи, но по непонятни за самия него причини не го правеше - може би защото се страхуваше отново да заеме своето място в света, което не бе избрал, но за което бе роден...

Душата му търсеше отчаяно свободата - всяка клетка в тялото му се бореше за нея. Никога не бе изпитвал нещо подобно - усещаше физическа болка, но знаеше, че ще я преодолее.

...

Осъзна, че нищо от това не бе реално - колата, вестникът -  бяха илюзии.

Отвори очите и се намери в болична стая. До леглото му имаше шкаф, а върху него бели болнични листове. На един от тях пишеше с главни букви "Пациент в кома".

Той си спомни - бе пострадал при тежък пътен инцидент.

Оживял, след 10-годишна кома, най-после се бе събудил.

Бе победил, бе извоювал живота и свободата си. Той се чувстваше велик и непобедим. Той бе ГЕРОЙ !