Вървях през старото селско гробище в тъмната мъглива нощ. Светулките светеха и бяха единственото добро нещо. Вятърът духаше хладно и всеки шумолящ храст ме караше да изтръпна и да се обръщам назад. Нямаше кой да пази гърба ми - бях сама. Какво нещо е живота - в един миг си тук, в другия те няма. Ето - бях на мястото, което приютява хората след смъртта им - един вечен дом, страшен и тъмен кът, в който намираме покой. Чух някакво скимтене и вой - б...