Митът за Нарцис и Ехо

Нарцис бил толкова красив юноша, че дори боговете на Олимп се възхищавали на хубостта му. Веднъж, докато пиел вода от едно езеро, боговете изпратили Купидон, за да го прониже с една от стрелите си. Така Нарцис се влюбил в собственото си отражение. И то дотолкова, че никой вече не му се струвал привлекателен, въпреки че всички се влюбвали в него. Така го наказали боговете - да страда безкрайно, лишен от радостта да обича.
Нимфата Ехо също била жертва на проклятие - жената на Зевс я била лишила от дар слово.
Афродита, богинята на любовта и красотата, се смилила над Ехо. Не можела да отмени наказанието, но го смекчила, като ѝ позволила да говори, но само за да повтаря онова, което другите ѝ казват.
Легендата разказва, че веднъж Нарцис вървял край брега на една река, тъжен както винаги. Видяла го нимфата Ехо, скрита в гъсталака. И тя като всички, които срещали Нарцис, се влюбила в юношата, но не се осмелила да излезе насреща му, защото не можела да му каже нищо, освен ако той пръв не я заговорел. Заплакала от мъка.
-Кой е там? - попитал Нарцис, когато чул плача ѝ.
-Кой е там? - отвърнала Ехо.
-Аз съм Нарцис. Ти кой си?
-Аз съм - повторила Ехо.
-Излез, искам да те видя - рекъл юношата.
-Искам да те видя - казала Ехо.
-Ела насам! - викнал Нарцис.
-Насам - повторила Ехо, - насам.
Нарцис се уплашил, че това е някоя нова уловка на боговете, и не посмял да навлезе в гъсталака.
-Ти не разбираш ли, че имам нужда да обикна някого? - попитал Нарцис.
-Ти не разбираш - отвърнала Ехо, плачейки.
-Ако не излезеш веднага, тогава си върви...и сбогом - рекъл Нарцис.
-Сбогом - повторила Ехо, - сбогом...сбогом...
Красивият юноша почувствал, че любовта най-после стига до сърцето му. Може би защото още не бил видял любимата си и нямало образ, с който да я сравнява; може би защото гласът ѝ само повтарял собствените му думи...но без някаква особена причина Нарцис най-после се бил влюбил.
-Върни се - извикалтой. - Обичам те.
Било обаче късно...девойката вече не можела да го чуе.
Нарцис седнал на брега и заридал.
Плакал както никога дотогава, през целия ден и през цялата нощ. Толкова плакал, че на сутринта, когато слънцето изгряло, тялото му било изсъхнало и той се бил превърнал в цвете - нарцис, който оттогава расте по речните брегове, наведен над водата, сякаш плачейки над отражението си.