Пума ли си или елен?

Един много набожен човек чувствал, че е на прага да получи просветление за пътя, който трябва да следва. Всяка нощ преди лягане се молел на Бог да му прати знак за това как да изживее остатъка от живота си. Така прекарал няколко седмици в полуоптимистично състояние, очаквайки да се появи божественият знак.
Един ден, докато се разхождал в гората, видял еленче, което лежало на земята ранено, със счупен крак. Докато се чудел какво да прави, внезапно се появила пума. Човекът се смразил от ужас. Вече си представял как звярът, възползвайки се от безпомощното състояние на еленчето, го разкъсва и изяжда. Останал да гледа мълчаливо, страхувайки се, че пумата може да не се задоволи с елена и да нападне и него. Видял как тя се приближава до раненото животно. Тогава, за негова изненада, се случило нещо удивително: вместо да се нахвърли върху еленчето, пумата започнала да ближе раните му.
После се отдалечила и се върнала с мокри клонки. Побутната ги с лапа към еленчето, за да изближе то водата от тях. Отново се отдалечила и донесла влажна трева, която оставила до него, за да се нахрани. Човекът не можел да повярва на очите си.
На следващия ден се върнал на същото място. Еленчето било още там, а пумата отново дошла, нахранила го, напоила го и облизала раните му. Мъжът си казал: "Това е знакът, който чаках, съвсем ясен е. А той гласи: Бог се грижи да ти даде това, от което сен уждаеш. Не трябва да се тревожиш и да се мъчиш сам да си го доставиш". Така че той взел вързопчето си, върнал се у дома и застанал на вратата в очакване някой да му донесе храна и вода. Минали два, три, шест часа, един ден, два дни, три дни...но никой не му давал нищо. Хората минавали покрай него и той си придавал нещастен вид, имитирайки раненото еленче, но никой нищо не му предлагал. Веднъж минал един мъдър мъж от селото и горкият човек, който вече бил много отчаян, му казал:
-Бог ме излъга, прати ми грешен знак и ме накара да повярвам, че нещата стоят по един начин, а те стоят по друг. Защо ми причини това? Аз съм набожен човек...
И му разказал какво видял в гората.
Мъдрецът го изслушал и му рекъл:
-Аз също съм много набожен и искам да знаеш, че Бог не праща знаци напразно. Бог ти е пратил този знак, за да се поучиш.
Мъжът го запитал:
-Защо Бог ме изостави?
Тогава мъдрецът му отговорил:
-Защо ти, който си силна и способна да се бори пума, се сравняваш с едно безпомощно животно? Твоята задача е да потърсиш някого, който не може да се справя със собствени сили.