Bulgarian (BG)Нищо, че ще бъде трудно, повтаряй ми, че ме обичаш. Може би ще ти е чудно, повтаряй ми, че ме обичаш.
Нищо, че ще бъде трудно, повтаряй ми, че ме обичаш.
Нищо, че ще бъде трудно, повтаряй ми, че ме обичаш.
И този ден е стрес. От рано сутрин ти знаеше, че аз съм пес, още преди да ме целунеш. Опита се да ме спасиш, да бъдем двама, опитах се и аз да сложа край на тая драма. На улицата всеки ден със мисълта за теб съм, само любовта ми, знаеш, не беше шано. Каквото имах, твое беше всичко. Ако нямам теб, то аз нямам нищо. Не ме разбираш и не ме ли виждаш вече, не ме ли усещаш, сега си далече. Аз имам нужда да знам. Умирам, когато съм сам. Нахлуваш отново в сънят ми, все още аз усещам дъхът ти. И спомени скъпи разкъсват нощта ми. Кажи ми, вярваш ли във любовта ни?
Нищо, че ще бъде трудно, повтаряй ми, че ме обичаш.
Нищо, че ще бъде трудно, повтаряй ми, че ме обичаш.
Нищо, че ще бъде трудно, повтаряй ми, че ме обичаш.
Гледах от високо, взирах се и от ниско и всичките моменти беше ти до мене близко. Лягах с мисълта да се събудя по-добър. Идеята за нас ме караше да бъде мълен. Когато бях богат с пачките след всеки удар, когато за след банките мечтаех си за удар. От всичките очи не искам да изтрия твоите, от спомени боли като затворник от оковите. Щастливи заедно, знаехме ще дойде, с дефиницията трудно. А онези мигове биха ли били такива, твоят вид с моя, ако не се покриваха. И нищо, че ще бъде късно - ще нося кръста, а ти повтаряй ми, че ме обичаш.
Нищо, че ще бъде трудно, повтаряй ми, че ме обичаш.
Нищо, че ще бъде трудно, повтаряй ми, че ме обичаш.
Нищо, че ще бъде трудно, повтаряй ми, че ме обичаш.
