Година 1980 съм се родил аз, егати късмета. Една студена зима е било, колко време мина, 27 чертички, белязани на едно дърво на живота, ясно издълбани. От нотите ми 27 живи рани, а ти чуваш ли ударите на брадвата как се забиват в корените ми, година след година. И наближава момента, когато дървото ще бъде повалено, изсушено, как разграбено на пръчки, изгорено, тогава ще усетиш тая моя топлота, моя доброта. Виж, на пръсти са хората, които ме разбир...

Монологът на Стефан Стамболов от пиесата "Духът на поета", пиесата е на Стефан Цанев. Я си припомни какво представляваше България преди аз да взема държавата. Нямаше пътища, нямаше железници, нямаше пощи, телефони нямаше, нямаше училища, нямаше библиотеки, за университети да не говорим. Нямаше банки, нямаше съдилища, нямаше бирници, нямаше знаме, герб си нямаше даже тази държава. нямаше театри, нямаше музеи. Преди мен България...

24 кадъра, филма е познат, 24 куплета във пътнически влак. Куплета трака по релсите и образува трак, пуф-паф, двадесет и четвъртия такт. Тактувана стрелка на часовник, двадесет и четвърти карат, двадесет и четири часа в денонощието пак е ден, пак е нощ, пак сломен съм, пак с мощ на инат роден съм. Ретро съм бил, но все още див парен лакомотив, горивото е моя стихопон. Със сила вагоните, дръж ми пагоните, а сълзите роните, колани затегнете в моя в...

Уоу, уоу, уоу, уоу, уоу... Всеки ден, всеки час, всеки клас, всеки бас, всеки удар е по нас и всеки срещу нас. Не защото дънките ми са широки и дълбоки, а защото ставаме все по-малко, все по-устремени, все повече видели и усетили предимството от това да си човек, който се раздава, и винаги нащрек да си. Да измерваш хората не по тяхната обвивка, с мръсните ръце да не бараш мръсната покривка. И заливка на трака щом направя, се чувствам някак свеж. ...

Не искам да е така, не искам да съм там, където съм отгоре, ти отдолу - вечно сам. Искам да се изправиш, да се усмихнеш, да си с мен ден след ден. Всеки път да съм до теб, а ти със мен. Не искам да е така, повярвай ми, не ща. Стани бе, човеко, моля те, недей така! Усмихни се пак, отново кажи ми някоя простотия, да се посмеем двама с теб. Отварям си очите, но някакси не виждам, сенките, които бродят, всичките ги ненавиждам. Усмихнати, доволни, ка...