Аз, Стефан Стамболов!

Монологът на Стефан Стамболов от пиесата "Духът на поета", пиесата е на Стефан Цанев.

Я си припомни какво представляваше България преди аз да взема държавата.
Нямаше пътища,
нямаше железници,
нямаше пощи,
телефони нямаше,
нямаше училища,
нямаше библиотеки,
за университети да не говорим.
Нямаше банки,
нямаше съдилища,
нямаше бирници,
нямаше знаме,
герб си нямаше даже тази държава.
нямаше театри,
нямаше музеи.

Преди мен България имаше 25 работилнички.
В момента работят 501 фабрики - хранителни, текстилни, циментови, керамични, въжарски, кожарски, машиностроителни, барутни и прочие.
Накарах народното събрание да приеме закон за насърчаване и покровителство на местната индустрия.
Заставих всички държавни чиновници да носят дрехи българско производство, обуща - българско производство. Чорапи, шапки, шалове, ръкавици, ризи, копчета на ризите - българско производство.
Прокарах закон за пътните съобщения,
закон за субсидиране на всеобщата и всестранна просвета на населението чрез училищата, науките, театрите и литературата.
Закон за развитие на селското стопанство и търговията.
Изтеглих кредити,
сключих заеми,
привлякох чужди капитали,
модернизирах и селското стопанство.
Внесох земеделски машини, породист добитък и култивирани семена и разсади от Европа и изпратих там, в Европа, момчета на държавна издръжка, да учат агрономство.
Разширих овощарството, бубарството, лозарството, винарството, лозовите насаждения.
Миналата година, ако помниш, България излезе на първо място в Европа по производство на пшеница на глава от населението.
Построих 1672 училища,
12 банки,
32 болници,
38 обществени бани,
прокарах 5343 километра шосета,
въведох пътната повинност.
Всеки мъж от 21 до 52 години 5 дни в годината задължително доброволно, по своя воля, да чука камъни по пътищата.
Построих железопътните линии Ориент Експрес, Ямбол - Бургас, София - Перник, София - Радомир, Каспичан - Търново, Севлиево - Ловеч, Плевен - София, Пловдив - Чирпан, Нова Загора - Сливен - Ямбол.
Открих пристанища в Бургас и във Варна,
облагородих селата и градовете.
Във всяко село построих ново читалище и амболатория.
Организирах междуселски пощенски служби.
В София издигнах големи обществени сгради.
Турския конак преустроих в модерен дворец.
Построих сграгите на Народното събрание,
Българска академия на науките,
Военното училище,
Министерство на войната,
Държавната печатница,
Централна гара,
Орлов мост
и паметника Левски.
Открих Висшето военно училище и първата забавачница,
Пощенската палата с модерна телефонна централа,
Пожарната палата и полицейската служба.
Прокарах водопровод с Витошка вода,
кръстих улиците и ги осветих нощем с 400 газови фенера,
номерирах сградите,
взех решение за построяването на Народния театър,
Синагогата,
Духовната семинария,
Военния клуб,
Централни хали,
Централна градска баня,
държавния музей,
Висшето държавно застрахователно училище
и обсерваторията.
Тази година в Пловдив на 15 август триумфално открих първото българско земеделческо промишлено изложение. На изложението присъстваха 24 страни. Беше посетено от 160 000 души. Наградени с диплом бяха 1000 български производители и над 400 чуждестранни изложители.
Лично аз представих на публиката първия български плуг, първата българска вършачка, първия български механизиран стан, първата българска машина с автоматично действие за производство на овощарски клечки, първата българска парна машина, първата българска помпа.
Открих първата българска изложба и първия български събор на народните песни и танци.
Изтеглих първия билет от първата българска държавна лотария.
Ден през ден американските вестници се надпреварват да пишат за българското икономическо чудо.
И всичко това направих аз, Стефан Стамболов, за пет години.