Какво знаете за храносмилането?

Последователно разграждане на белтъци, масти, въглехидрати - това е храносмилането. Процесът се извършва с помощта на ензими, съдържащи се в слюнката, стомашния сок, жлъчката , панкреатичния и чревния сок.

Ензимите са още известни като ферменти. Тяхната биологична роля е да ускоряват биохимичните процеси. Намират се в животинската, растителната храна и в организма, и имат специфично действие - всеки ензим атакува само определен тип храни.

Всички ензими са чувствителни към топлина и при пържене загиват. Тясно свързани са с витамините и при липсата им в храната разграждането ѝ става по-бавно.

Хормоните също участват в храносмилането и при дефицита им се появяват болести. Хормоните се синтезират в жлезите с вътрешна секреция и оказват влияние върху ензимите реакции. Витамините участват в образуването на хормоните.

Дъвкане

Дъвкането раздробява механично храната. Слюнката пък се отделя от специални жлези, разположени в устната кухина. pH на слюнката е между 6.7 - 7.4 (тя е слабо кисела, неутрална до слабо алкална среда). Благодарение на нея се улеснява гълтането на храната, като тя съдържа важните ензими амилаза и малтаза, с които въглехидратите (и не само) се смилат още в устната кухина. Също така слюнката обезврежда бактериите.

Секреция на стомашен сок

Стомахът има водеща роля в процеса на храносмилането. При усвояването на храна тя се натрупва на пластове в него. Разграждането ѝ зависи както от приетото количество, така и от отделените сокове, но и от самия вид на храната. Киселинността на стомаха е pH = 0,9 - 2.

Солната киселина (HCl) е важна съставна част на стомашния сок. Тя превръща пепсиногена в пепсин и има бактерицидно действие, а и разрушава структурата на някои растителни клетки.

Ензимите, които стомашният сок отделя:

• Протеолитични ензими (пепсини). Те имат pH 1,5 и разграждат белтъците до по-малки белтъчни комплекси;
• Амилолитични ензими, които смилат въглехидратите. Този процес започва още в устната кухина с помощта на амилазата и малтазата, които се съдържат в слюнката. Сигурно сте чували съветите на специалисти, че трябва да се дъвче по-бавно - това наистина спомага за по-доброто храносмилане, тъй като сдъвканата храна се напоява с по-голямо количество слюнка, респективно с ензими, които ускоряват разграждането ѝ. Амилазата хидролизира скорбялата и разгражда полизахаридите до дизахариди, а малтазата разлага дизахаридите до монозахарида "глюкоза". Това става в рамките на два часа, като действието на малтазата и амилазата продължава в тънкото черво;
• Липотични ензими - действат в кисела среда. Такъв е липазата, атакуващ само емулгираните масти (предимно на млякото) и ги разгражда до висши мастни киселини.

Стомашна секреция и нейната регулация

Стомашен сок се отделя почти непрекъснато. На гладно количеството е минимално, а през нощта секрецията се преустановява. Именно затова не трябва да се приема храна късно вечер - няма достатъчно наличен сок, който да я раззгради. Секрецията на стомаха при хранене започва след първите 2-3 минути и може да продължи между 2 - 4 часа.

При отрицателни емоции и голямо мускулно и нервно напрежение стомашната секреция се задържа и смилането на храната спира или се преустановява. Затова е важно приемането на храна да се извършва в спокойно състояние.

Секреция на панкреатичен сок

Той се отделя от задстомашната жлеза. За едно денонощие секрецията му е около 700 милилитра, а самият сок съдържа:

• Липолитични ензими, които разграждат мазнините постепенно до техните крайни съставки - мастните киселини;
• Амилолитични ензими, какъвто е амилазата, разграждаща полизахаридите и скорбялата до дизахариди; Такива ензими са и малтоза, захароза и лактоза.

Секреция на жлъчка

Тя се образува и отделя от черния дроб непрекъснато и се складира в жлъчния мехур и се излива в дванадесетопръстника при наличие на храна. Тя не съдържа ензими за храносмилането, а жлъчни соли и е с алкален характер, понеже има pH 7 - 8,2. Жлъчните соли спомагат за намаляването на повърхностното напрежение на мастите и улесняват активирането действието на липазата. Жлъчните соли неутрализират киселия стомашен сок и усилват моториката на червата, а едновременно с това имат и дезинфекциращо действие.

Секреция на тънкото черво

Количеството на отделения чревен сок за денонощие е около 3 литра, а основната му функция е да помага за транспортирането и резорбцията на веществата (основната част от резорбцията се осъществява именно там). В него се съдържат епителни клетки, слуз и ензими.

Секреция на дебелото черво

Дебелото черво има мощна защитна роля, предпазва чревната стена от киселини и бактерии, и това се дължи на слузта, съдържаща се в него. Храносмилателното действие на ензимите е незначителна в него, а собствена ензимна активност на практика липсва.

Резюме

• Храносмилането се извършва с помощта на ензими (ферменти), някои от които имат специфично действие;
• Хормоните спомагат за извършването на храносмилателния процес;
• Дъвкането на храната я напоява с по-големи количества слюнка, в която се съдържат ензими, разграждайки я по-бързо;
• Избягвайте да се храните късно вечер, защото тогава количеството на стомашния сок е минимално;
• Освен стомашния сок, панкреасът, жлъчката, тънкото и дебелото черво също играят важна роля.