Обстоен поглед върху житните култури (2018)

Житните култури заемали основно място в ежедневното меню на хората в миналото.Доставят страхотен прилив на енергия, бидейки наситени с въглехидрати, богати са на протеини, включително и на растителни влакна, те представляват един евтин продукт, въпреки че в днешни дни това качество като че ли не грабва вниманието на повечето хора.

Тяхното място се заема от мазнините (предимно наситените) както и от рафинираната захар, скрита в редица хранителни продукти, някои от които биват иначе широко лансирани като здравословни. Най-често на трапезата ни намират място следните житни култури: грис, макарони и хляб като към някои понякога добавяме допълнително мазнина и захар.

Специално пълнозърнестите житни култури са широко предпочитана храна като причината за това се крие не само в отличните им вкусови качества, но и в множеството полезни за здравето ни свойства.

Консумацията на житни култури, отглеждани въз основа на традиционни методи, не представлява най-добрата алтернатива най-вече заради това, че са пакетирани с токсични вещества (пестициди), съсредоточени в самата люспа, в резултат на което тя се превръща в невероятно вредна за здравето ни, повишаваща риска от отключване на алергии. 

Сами стигате до смисъла от приемане на единствено биологично култивирани житни растения/култури. Външната обвивка при пълнозърнестите житни култури е  единствената част, която се премахва, тъй като бива негодна за консумация.

Елементи, съставляващи пълнозърнестото зърно

Пълноценното зърно се състои от 3 основни компонента, а именно: зародиш, ядка и трици.

Първият от изброените елементи е страхотен източник на хранителни вещества, минерали, мастни киселини, витамини включително и аминокиселини, които играят важна роля за пълното усвояване на протеините.

Ядката на пълнозърнестото зърно включва в състава си скорбяла, която се трансформира в монозахариди. Те от своя страна пък се преобразуват в енергия. Освен това гликемичният им индекс е нисък.

Триците, бидейки последният елемент, но не по важност разбира се, са високо ценени заради функцията, която изпълняват - те стимулират дейността на червата; в допълнение на това, те са с високо съдържание на фибри.

Рафинираните им вариетети губят значителна част от полезните си свойства при производствения процес, вследствие на което се разрушава структурата им, превръщайки се в много по-трудно усвоими от организма, както и в доста силни алергени. Именно това накланя везната в ползва на пълнозърнестите житни култури.

Пъстрота от житни култури 

Жито

Ключова зърнена култура, намираща широко приложение  у нас. Пшеницата се разделя на два основни вида: мека и твърда. От последната се произвеждат предимно макаронени изделия, грис, кускус; меката пшеница се използва за приготвяне на хлебно брашно, но е с високо съдържание на глутен.

Интересен факт за меката пшеница, наричана още мекозърнеста, е това, че се готви по същата методика, както ориза.

Булгурът напомня пък грис, но е с малко по-едри зърна. Неговите зърна са грухани и може спокойно да заеме мястото на кускуса.

В Ливан например бива изключително широко използвана житна култура.

Камут

Малко познат на множеството култура, която всъщност е предшественик на житото. Характеризира се със сравнително удължените си зърна и притежава едно забележително предимство - никога не е бил генно модифициран. Камутът е лесно усвоим и с високо съдържание на хранителни вещества, витамини (особено на витамин Е и витамин В), протеини, минерали, което дори засенчва това в повсеместно познатото ни обикновено жито.

Спелта (лимец)

Високо ценен заради изключителните си хранителни свойства, този сорт пшеница е лесно усвоим и представлява далеч по-слаб алерген, обуславящо се от ниската си концентрация на глутен.

Спелта намира приложение при приготвянето на брашна или гарнитура към предястия или основни ястия. Отличава се със значителното си съдържание на протеини, минерали, витамини (предимно витамин Е, витамин А и витамин В-комплекс), въглехидрати. 

Притежава лечебни свойства, използвани за извеждане на натрупаните токсини от организма.

Ечемик

Базисна житна култура, чийто витаминен и химичен състав не е никак за подценяване. Успешно се прилага при смущения в храносмилателната система, помага при възпалени пикочни пътища и др. Охлаждащите му свойства го нарежда сред най-предпочитаните храни през летните горещини.

Овес

Тази житна култура притежава загряващи свойства, което обратно на ечемика, е изключително подходяща храна през коварните с ниските си температури зимни месеци. 

Измежду всички житни култури именно овесът се смята като една от най-любимите храни на активно спортуващите хора заради богатството си от липиди и разбира се протеини.

Житната култура участва в огромни степени в различни рецепти за супи и каши, при приготвянето на които се използва най-вече под формата на ядки. Овесът отговаря за правилното функциониране на щитовидната жлеза, а богатството му от фибри спомага за свалянето на високия холестерол.

Просо

Поредната житна култура, на която ще обърнем внимание е просото. Представлява пълноценен заместител на месото, лесно усвоим е и се отличава с разнообразието си от хранителни вещества. Съдържа витамин А, витамин В, както и сериозно количество минерални соли. 

Просото стимулира мозъчната дейност, помага при депресивни състояния и анемия. Освен това се използва масово при приготвянето на различни домашни сладкиши, зеленчукови ястия и прочее.

Кафявото просо представлява изключително полезна пълнозърнеста храна, лишена от глутен и съдържаща есенциални вещества - биокатализатори, витамини В-комплекс, редица минерални соли, липиди, въглехидрати, протеини.

Препоръчва се при косопад, отпадналост, бръчки, болки в ставите, проблеми със съня, депресия, алергични реакции и др. Кафявото пълнозърнесто просо горещо се препоръчва в периода на кърмене. След смилане се консумира в естествения си вид без преминаване през каквато и да е топлинна обработка.

Царевица

От всички зърнени култури царевицата е с най-високо съдържание на липиди. Притежава охлаждащи свойства, също както ечемика, забавя дейността на щитовидната жлеза и др. От царевицата се приготвят интересни десерти, нишестета, пюрета и др.

Ориз

За хората, които не могат да свикнат с характерния вкус на кафявия ориз, спрягайки се като по-добрата алтернатива, полупълнозърностият му вариант изглежда най-удачната опция. Всеизвестно е, че гликемичният индекс на белия ориз е висок за разлика от пълнозърнестия му вариетет.

Специално сортът "Басмати" обаче има осезаемо по-нисък индекс. Оризът бива много добре съчетаем с бобови храни, както и с други сортове, придавайки интересен завършек на ястието.

Ръж

Последната житна култура, намираща своята позиция в този материал, се отличава с киселия си вкус. Загрява организма, освен това действа пречистващо и понижава риска от редица сериозни заболявания на сърдечно-съдовата система. Ръжта е богата на минерали и витамини (витамин В9) и се комбинира отлично с ориза в редица рецепти.

Свързани материали: Какво ни дават пълнозърнестите храни?