Наранява ме дълбоко, наранява ме непоносимо. За онова, тежкото чувство отвътре.....обвинявам теб, макар виновникът да съм само аз. Не мога да се спася от тази ревност. Когато ме няма, а ти си у дома, не вярвам, че оставаш сама. Заради тази глупава несигурност, не мога да се отърва от ревността си.
Ревност....плътна като тиня, тече във вените ми, в кръвта ми. Ревност.... колкото искаш.
Обичам те повече, отколкото ти мен.
Така ме тормози, че не мога да спя. Крача неспокойно под бледата лунна светлина. Да, обвинявам теб, но истинският виновник съм само аз! Не мога да пречупя ревността си.
Ревност...плътна като тиня, тече във вените ми, в кръвта ми, мила. Ревност...колкото искаш. Обичам те повече, отколкото ти мен, мила.
Обичам те толкова силно, че това ме погубва, скъпа...