Bulgarian (BG)
Година 1980 съм се родил аз,
егати късмета.
Една студена зима е било,
колко време мина,
27 чертички, белязани на едно дърво на живота,
ясно издълбани.
От нотите ми 27 живи рани,
а ти чуваш ли ударите на брадвата как се забиват в корените ми, година след година.
И наближава момента,
когато дървото ще бъде повалено, изсушено, как разграбено на пръчки, изгорено,
тогава ще усетиш тая моя топлота, моя доброта.
Виж, на пръсти са хората, които ме разбират
и на пръсти оставата хората, които не ме презират.
Те са моята гордост, моя цвят, моята опора,
моята корона, напоена с отрова.
Когато гледам назад, живота ми е водопад във бързеите на река, понесъл съм се, докога?
Хващам се за клон, откършва се, не се предавам, водопада ме повлича, оцелявам, продължавам.
И гледам напред с надежда, всичко ще бъде наред, реката ти вече не ме увлича, бряг в пустиня.
И миналото в настоящето, и бъдеще, а бъдещето, то е вечната зима.
Един нещастник, записал се на кастинг участие,
препятствие след препятствие,
сервират му на масата безвкусното студено ястие,
от което повръщам,
назаде лентата връщам и те прегръщам.
О, баща ми, простих и всяка грешка затрих,
времето лекува всяка шибана рана,
макар и заменена с по-голяма такава,
а ти почивай във мир,
добрите спомени не ще забравя.
И аз бил съм дете,
детето в мене реве,
със ноктите си дере до кръв, която тече.
Къде живота меле превърна малко момче в брутално копеле,
да избягам искам, накъде?
Пред мен,
зад мен,
над мен,
под мен,
навсякъде около мен витаят сенки и мечтаят да ме дистанцират, дисциплинират,
измерват ме,
но в мен стандартно не намират и се спират.
Когато гледам назад, живота ми е водопад във бързеите на река, понесъл съм се, докога?
Хващам се за клон, откършва се, не се предавам, водопада ме повлича, оцелявам, продължавам.
И гледам напред с надежда, всичко ще бъде наред, реката ти вече не ме увлича, бряг в пустиня.
И миналото в настоящето, и бъдеще, а бъдещето, то е вечната зима.
Къде е смисъла? Смисъла е в мисълта, съвестта будна да запазиш,
колкото и трудна картата предначертана и викам мама,
къде беше, когато имах нужда и намирах в кучките прегръдката чужда,
злобата се пробужда и всяка топла искрица от мене пропъжда.
Отчуждих се от родата ми,
не искам децата ми да имат съдбата ми,
как трепери ръката ми,
тя сега над словата ми.
Защото колелото на живота се завъртя и изкрещя "умирам".
Къде се дяна и завря? Ни вест, ни кост от нея, пост след пост въпрос задавам и не смея да си отговарям.
Тя не е фея,
но не я забравям, себе си щом наранявам,
отговори, кой те защити тогава,
кой ти прости, крещи във мене болката, крещи и крещи.
Но къде си ти, кажи ми, малко пале - станала кучка.
Наздраве, в гърлото ми бучка и не мога да те преглътна.
Мътна е водата, но ще изтръпна от вида ѝ,
съжалявам скъпа моя, но ще се отдръпна.
Бъди щастлива ти,
а мен не ме мисли,
родителите ти ще те напътстват,
както преди.
Аз ще се оправя,
както винаги го правя,
сам-самичък ще градя,
след мене някой ще разваля.
По дървото на живота безброй гадини ме ядат, години след години.
Още притока не мой да спрат,
приток на живот, един живот, листо до листо, образували корона - моя род.
Когато гледам назад, живота ми е водопад във бързеите на река, понесъл съм се, докога?
Хващам се за клон, откършва се, не се предавам, водопада ме повлича, оцелявам, продължавам.
И гледам напред с надежда, всичко ще бъде наред, реката ти вече не ме увлича, бряг в пустиня.
И миналото в настоящето, и бъдеще, а бъдещето, то е вечната зима.
