Вървях през старото селско гробище в тъмната мъглива нощ. Светулките светеха и бяха единственото добро нещо. Вятърът духаше хладно и всеки шумолящ храст ме караше да изтръпна и да се обръщам назад. Нямаше кой да пази гърба ми - бях сама. Какво нещо е живота - в един миг си тук, в другия те няма. Ето - бях на мястото, което приютява хората след смъртта им - един вечен дом, страшен и тъмен кът, в който намираме покой. Чух някакво скимтене и вой - б...

Интересен диалог, на който попаднах вчера. Професор : Христянин ли си, синко? Студент : Да, сър. Професор: Значи вярваш в Бог? Студент : Абсолютно, сър. Професор : Бог добър ли е? Студент : Да, със сигурност. Професор: Бог всемогъщ ли е ? Студент : Да. Професор: Моят брат почина от рак, въпреки че се молеше на Бог да го излекува. Повечето от нас биха помогнали на други, които са болни. Но Бог не го прави. Как тогава Бог е добър? Хмм? ...

Смъртта роди ме из мъртва утроба, със златни коси ме дари, Слънцето светеше в тях и блясъкът всичко край мен заслепи! Сила ми даде смъртта, с която натрупах пари, смърт искам още - каза ми тя, инак нашия договор ще се прекрати! Смърт за богатство - съгласен, смъртта ми отпусна пари, но кредитът имаше лихва, още смърт тя поиска - уви! Друг начин няма, ти знаеш - трудно се връщат пари, но когато смъртта не е моя, защо да ми пука, кажи? С кредита...