Отвъд човешкото: Аз, капиталистът!

Смъртта роди ме из мъртва утроба,
със златни коси ме дари,
Слънцето светеше в тях и блясъкът всичко край мен заслепи!
Сила ми даде смъртта, с която натрупах пари,
смърт искам още - каза ми тя, инак нашия договор ще се прекрати!

Смърт за богатство - съгласен,
смъртта ми отпусна пари,
но кредитът имаше лихва,
още смърт тя поиска - уви!

Друг начин няма, ти знаеш - трудно се връщат пари,
но когато смъртта не е моя,
защо да ми пука, кажи?

С кредита купих си мина,
там се изкарват пари,
и смърт има често, чудесно,
договорът ще се продължи.

Над мен няма никой, читателю,
мене ме пази смъртта,
кръв ще проливам редовно
без да дебна кат хищник в нощта.

Посвещава се на миньорите, които загинаха поради жестокостта на капитализма! Хуманизмът е понятие от миналото, а парите са издигнати на пиедестал.

Новите произведения на автора ще откриете в http://webselo.com