Bulgarian (BG)Бележка: преводът е адаптиран (смислово), стилизиран и изчистен.
Чувствам го близо, краят идва.
Мамка му! Какво ще правя?
Твърдe късно е да започна отначало.
Само това знам.
Понякога чувствам, че единственото, което правя,
е да пея старата песен на нов глас.
Така съм още от самото начало,
откакто се завъртя песента "Hi, my name is".
"Провал" ли е името ми"?
Все мен виняха, когато нещо се объркаше.
Медиите ме превърнаха в съвременния еквивалент на Чингис хан.
Не бях съгласен с тях! "Онези песни са само за забавление" - твърдях.
Дали съм гангстер? Не, просто куражлия.
Промених си стила, налагаше се. Бил съм се размекнал, казваха,
заприличал на AZ & Nas.
Пак си показаха нокти и оттогава насам и зъби наостриха.
Исках да им отвърна, но щях да се принизя до тяхното ниво.
До мига, в който се изправих ми повтаряха, че не ставам.
Трябваше да забравя всичко, на което бях научен.
Чудех се дали принадлежа на тази игра.
Исках просто да бъда себе си. А да създавам ли вълнения?
В мозъка ми се водеше битка.
Не че съм неблагодарен към онези, които ме създадоха,
но понякога трябва да продължиш напред и да работиш,
това е единственият ти отдушник.
Ти знаеш, че ще те обсъждаш.
Но ги контрирай бързо, накарай ги да ахнат!
Имам чувството, че съм казвал всичко това поне 80 трилиона пъти.
С още колко нови гласове ще мога да запея старата песен?
Затова, ако и твоята история е същата,
знам как се чувстваш,
защото бях на твоето място.
Аз се боях да...
издам и едничък звук...
Бях уплашен, че никога няма да намеря своя път!
Навън, навън...
Уплашен, че никога няма да бъда открит...
Не исках да продължавам така...
Гневът ми ще ти затвори устата!
Стъпвам на пръсти в тази къща, пълна с любовни капани.
Нямам повече извинения.
Така че, ето ме - няма да бягам.
Смелостта над страха! (времето наближава...)
Смелостта над страха! (пролях сълза...)
За всички онези пъти, в които ти позволявах да ме разиграваш
и да ме потискаш.
Сега тръгвам, имам смелост над страха, смелост над страха.
Чувствам го близо, краят идва.
Мамка му! Какво ще правя?
Твърдe късно е да започна отначало.
Само това знам.
Знам какво е чувството, изпитал съм го...
Мразиш съществуването си...
Опита ли се да намериш мястото си в света?
А болката просто засилва гнева!
Но когато я вложих в песен,
се научих да я насочвам.
Тогава аз проблеснах,
започнах да рапирам колкото мога по-яростно!
Научих се как да я обуздавам, дори без юзди!
На моменти бях вулгарен, но щурото беше, че...
Едва когато спря да ми пука,
тогава оцениха изкуството ми!
Сърцето ми се къса като гледам цялата болка, която съм причинил...
Но какво ще правя, когато си отиде гневът, когато угаснат светлините?
А прозорецът се затваря, няма го вече.
Без него замръзвам...
Защото вече нямам емоция, която да ме движи...
Правя шеговити песнички, просто така, за забавление...
До новия изгрев ще рециклирам старата си музика,
но предпочитам втора "Not Afraid",
вместо друга като "We Made You"!
Не искам да изглеждам снизходителен,
когато говоря за паденията, върховете,
пораженията и възвишенията си.
Моля се на Бог да ми даде сила,
за да ви осигуря провизии и инструменти,
които да използвате,
че да станете по-силни!
Достатъчно силни, за да се вдигнете на крака,
когато се чувствате слаби.
Не мога да изразя с думи колко бях изтощен,
когато трябваше да търся пътя си,
ходейки по яйчени черупки,
трябваше да ги опазя здрави.
Но мамо, благодаря ти!
Ти ми даде сили да създам тази "Шейди-мания"!
И когато феновете си тръгнат от стадиона, ще зная -
намерил съм мястото си в света.
Пея за всяко дете, което е мечтаело просто някой ден да бъде прието.
Аз представлявам него или нея, всички такива хора.
Вие сте причината да я има тази песен!
Спрете да се страхувате.
От днес занапред оставете зад****те да си говорят,
сложете им щипка сол и изяжте ши****те им лица!
Легендата за бесния блондин ще ме надживее чрез вас.
А като си помисля, че...
се боях да издам и едничък звук...
Бях уплашен, че никога няма да намеря своя път!
Навън, навън...
Уплашен, че никога няма да бъда открит...
Не исках да продължавам така...
Гневът ми ще ти затвори устата!
Стъпвам на пръсти в тази къща, пълна с любовни капани.
Нямам повече извинения.
Така че, ето ме - няма да бягам.
Смелостта над страха! (времето наближава...)
Смелостта над страха! (пролях сълза...)
За всички онези пъти, в които ти позволявах да ме разиграваш
и да ме потискаш.
Сега тръгвам, имам смелост над страха, смелост над страха.
Чувствам го близо, краят идва.
Мамка му! Какво ще правя?
Твърдe късно е да започна отначало.
Само това знам.
Авторът на този превод е екипа на webselo.com. Свържете се за превод: 0898 62 30 62 | Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..
