Химн за отишлите си Опитах се да вървя до теб,но нощта ставаше все по-черна.Мислех, че си до мен,ала когато протегнах ръка,теб те нямаше.Понякога чувам стона ти, идващот някой изгубен и далечен бряг.Долавям глухите ти вопли заотминалите дни. Къде си?Изгуби ли се? Дали ще те намеря отново?Самичка ли си? Страхуваш ли се?Търсиш ли ме?Защо си отиде?Трябваше да остана, а сегапротягам ръка към теб. Ще почакаш ли, ще ме изчакаш ли? Ще те видя ли отново?...

Някога Не съм подозирал, че съм способен да причиня подобни неща,нито съм знаел колко много ще изгубя...Как така забравих толкова лесно?Как така не успях да видя, че съм имал всичко? А ти прозря много повече -надникна в най-мрачните кътчета у мен ,озарявайки ги като безброй звезди,звезди, които зърна и съживи вътре в мен.Разкри ми всичко през твоите очи. Съживи ме отвътре,вдъхна ми живот.Изгубен бях,но сега вече дишам! ...досущ като поет без мъка...

Ти си всичко прекрасно.... Ти си въздухът в среднощните обиколки,прочистващ съзнанието ми,когато надеждата ме е напуснала... Ти си гравитация - помагаш ми да си стъпяотново на краката, когато животът ми епълна каша. Ето защо, за мен си всичко хубаво и истинско.Ти си „новото“, когато светът се обезличава.Ти ме водиш, когато съм с вързани очи... Ти си всичко хубаво втози разбит свят... Ти си всичко за мен и само това,от което имам нужда. И благодар...

Погубване А какво, ако съм искал да се пречупя?!А какво, ако ти се изсмея за всичко в лицето -какво ще направиш?? А какво, ако се свлека на пода?А ако не мога повече така? Ти какво ще направиш?Какво, какво??? Ела, довърши ме име погреби... погреби ме. Не мога повече.. Какво, ако съм искал да се боря,умолявайки те до края на дните си.Ти какво би направила? Беше казала, че не ти стига.Е, какво още чакаш? Не бягам от теб.. Ела, довърши ме име погреб...

Губя те Всичко, което тая в мени всичко, за което мисля-това си ТИ.(Няма да го преживея, ако с теб приключим).А това, което изпитвам днеси пътя, по който съм поел -без теб се лутам в агония,така безчувствен и толкова самотен. Ти си ми всичко.За теб дишам.Имам нужда само от теб.(а сам не мога да се справя оттук насетне)Губя те. Завинаги.(Без теб се лутам в агония).Вече не съм на себе си. И всички онези нощи, в които съм се молил -нима всичко това ...