Не ме буди Легнах си с мисълта за теб.Не е същото, откакто те няма.Всички онези спомени чезнат,както и всичко онова, коетоискам да направя пак и пак. Заспах, мислейки за теб.Да можехме пак да си говорими да се смеем, както някога.Толкова е истинско, когатоидваш в съня ми, ала всичкое плод на моето въображение. И сега изглежда така, чевсичко е точно толковахубаво, колкото трябва да е. Не ме буди,защото не ми се искатози сън да свършва.Недей, не ме...

Прегърни ме Унасям се в сънища за дома -там, където вълните се разбивати единственото място, коетонякога съм познавал. Виждам огъня в небето,виждам го навсякъде около мен.Казах вече - миналото емърво за мен, както и животът,който познавах.Казах, че няма да се примиря,докато не изгрее слънцето. А сега ме прегърни,докато страхът не се изпари.Едва си поемам дъх. Разбуждам се и пак се унасямна фона на ангелска мелодия.Жив ли съм или съм просто призра...

Химн за отишлите си Опитах се да вървя до теб,но нощта ставаше все по-черна.Мислех, че си до мен,ала когато протегнах ръка,теб те нямаше.Понякога чувам стона ти, идващот някой изгубен и далечен бряг.Долавям глухите ти вопли заотминалите дни. Къде си?Изгуби ли се? Дали ще те намеря отново?Самичка ли си? Страхуваш ли се?Търсиш ли ме?Защо си отиде?Трябваше да остана, а сегапротягам ръка към теб. Ще почакаш ли, ще ме изчакаш ли? Ще те видя ли отново?...

Някога Не съм подозирал, че съм способен да причиня подобни неща,нито съм знаел колко много ще изгубя...Как така забравих толкова лесно?Как така не успях да видя, че съм имал всичко? А ти прозря много повече -надникна в най-мрачните кътчета у мен ,озарявайки ги като безброй звезди,звезди, които зърна и съживи вътре в мен.Разкри ми всичко през твоите очи. Съживи ме отвътре,вдъхна ми живот.Изгубен бях,но сега вече дишам! ...досущ като поет без мъка...

Окови Ето ни и нас – стигнахме края.Трябва да тръгвам, ала искамда стана тук с теб –само това искам. Никога не поиска сама да мепуснеш да си отида. Носеше маска, под коятоединствен аз можех да надникна. Нека те взема със себе си на тръгване,не мога сам да го направя. Измъквам се, ала не и от тези окови.Не, нека останат...И нека те взема със себе си. Все още те усещам ето тук,затворен в тази клетка. Пазя всяка частица,всяко една прашинка от теб......