Bulgarian (BG)
Кръвта напоила земите ни е на твоите, мои спасители,
ако само се отворят очите им, изтри са вече следите им.
Що минаха тия будители, що учиха тия учители,
апостоли, освободители, внуци, деца и родители.
Дали отговарят на настоящето мечтите им,
или изчезнаха като горите ни?
Дали останала е гордост във гърдите им,
или от срам покрити са очите им.
Дали са очаквали от тебе да цапаш, убиваш и тровиш,
или са очаквали да цениш, почиташ и помниш?
А дали подозирали са, че старателно ще ме затриеш?
Вместо да бягаш от себе си и да се криеш,
спаси ме от себе си, без да се биеш.
Но аз те познавам добре - няма опасност от промяна,
промяната идва само тогава, когато е желана.
Аз знам, ще я поискаш някой ден, но вече ще ме няма.
Припев (2)
Пазии...
ще бъдем с тебе завинаги...
Пазии...
ако с тебе сме заедно, има ни...
Пазии...
само раздялата нас убива ни...
Пазии, пазии, пазии, пазии, пазии..
Често губя надежда за повече,
вярвам в скрито съкровище,
каручка обърната, камъче,
често говоря за пламъче
в очите на хората,
само че...
Има ли смисъл, ако виждам че
пламъка няма го, няма го, искам да мога,
искам да вярвам, че...
Ти ще си първия от хиляди,
ще те върна, тръгваш ли, видя ли,
имам нужда от тебе, не виждаш ли,
заедно в бъдеще има ни...
Не само на думи, а примери,
какво да се върнете спира ви...
Спомнете си колко много за мойто име са загинали...
И какво е, което събира ви?
Бяло, зелено, червено и лъвче...
Ще спите спокойно, далече от мен,
ако позволите някой да тъпче,
ще гледате как някой се мъчи, ще вика, ще стене и гърчи,
и няма да има за някой, да има на някой да се опълчи,
но аз знам какво накара те и кой ти купи билета...
Аз знам какво накара те и кой ти купи билета,
куфар събра ти, показа вратата и тръгна да търсиш късмета,
на място красиво, но другаде, но родното дърпа те, тука е,
говори ти майка, позна ли я? Това съм аз, България!
Припев (2)
Пазии...
ще бъдем с тебе завинаги...
Пазии...
ако с тебе сме заедно, има ни...
Пазии...
само раздялата нас убива ни...
Пазии, пазии, пазии, пазии, пазии..
