Окови Ето ни и нас – стигнахме края.Трябва да тръгвам, ала искамда стана тук с теб –само това искам. Никога не поиска сама да мепуснеш да си отида. Носеше маска, под коятоединствен аз можех да надникна. Нека те взема със себе си на тръгване,не мога сам да го направя. Измъквам се, ала не и от тези окови.Не, нека останат...И нека те взема със себе си. Все още те усещам ето тук,затворен в тази клетка. Пазя всяка частица,всяко една прашинка от теб......

Без теб Ще те чакам – там, под студеното ноемврийско небе.Ще те чакам, прелиствайки живота си страница по страница.Така съм отчаян просто да зърна лицето ти.Нека се срещнем тук, в това разбито място. Прегърни ме,искам да те почувствам.Покажи ми как да започнемвсичко отначало.Няма при кого да отида,няма какво да сторя.Без теб съм изгубен. Ще те чакам – дори ако ми отнемеш всичко,ще те чакам дори и ако светлината избледнее.Така съм отчаян викайки и...

Iris* (Ирис, Богинята на дъгата) Да те докосвам пак - спирам се.Защото зная, че и така можеш да ме усетиш.С теб сякаш съм най-близо до Рая - не искамда си тръгвам точно сега... И всичко, което вкусвам е точно този миг,и всичко, което вдишвам е твоя Живот.И когато всичко си отива рано или късно,така ми се иска да си до мен тази вечер. И как ми се ще да се скрия от света -надали биха ме разбрали.И когато всичко в тоя живот е обречено на разрухаиска...