Кои са любимите филми на режисьора Куентин Тарантино?

Списъкът с любимите кинотворби на знаменития режисьор Куентин Тарантино заема отделно място в неговата творческа биография. Факт е, че не един и два филма привличат вниманието на публика и критика именно поради това, че режисьорът ги харесва. Куентин Тарантино обича да заимства отделни детайли и реплики от любимите си ленти. Авторът на “Глутница кучета” и “Криминале” никога не е крил пристрастията си към киното от 70-те години – периодът, в които той сам изгражда своя уникален режисьорски почерк.

Тарантино обича крайностите – той е почитател както на признати в цял свят филми, носители на най-престижните кинонагради, така и на скромни независими продукции. Наред с това, Тарантино извънредно много цени и азиатското кино.

Шедьоврите, пред които се прекланя Куентин Тарантино

Нека обърнем поглед към най-известните класики, вдъхновили Куентин Тарантино в творческия му път.
 
“Добрият, лошият, злият” (1966)
Спагети-уестърните на италианския режисьор Серджо Леоне са сред слабостите на Тарантино. Най-известният филм на Леоне – “Добрият, лошият, злият” с Клинт Истууд в главната роля, никога не изпада от списъка с любими ленти на Тарантино.
 
“Шофьор на такси” (1975)
Тарантино директно използва похват от култовата драма на Мартин Скорсезе – в сцената с отрязването на ухото от “Глутница кучета” камерата не проследява действието, а гледа някъде встрани, както това се случва във финалната сцена с престрелката в “Шофьор на такси”.
 
“Кери” (1976)
Влиянието на Брайън Де Палма е очевидно във филмите на Куентин Тарантино. Самият Тарантино неведнъж превъзнася хорър лентата “Кери”, създадена по дебютния роман на Стивън Кинг, и я посочва за класика в киното на ужасите.
 
“Челюсти” (1975)
Епохалният трилър “Челюсти” на Стивън Спилбърг е определян от Тарантино като велик представител на жанра “сурово кино”. Куентин Тарантино цени ранните филми на Спилбърг заради специфичната естетика и дух на 70-те, въплътени в тях. Стивън Спилбърг оставя отпечатък в цялото творчество на Тарантино като препратките между филмите на двамата режисьори са повече от очевидни за запалените им фенове.
 
“Апокалипсис сега” (1979)
Военният шедьовър на Франсис Форд Копола вдъхновява Тарантино за заснемането на “Убий Бил”. Сцената с клането в Дома на сините листа от “Убий Бил” според Тарантино представлява своеобразна препратка към атаката с хеликоптери от “Апокалипсис сега” на Копола.