Bulgarian (BG)
Загрижеността на титана към човека и неговото нещастно заробване от брака и мързеливите, убиващи мечтите и живота жени, се проявява още към децата: да вземем за пример епизод 23 от 6-ти сезон. Геният говори на дете, учи го, съветва го (каква безкористна загриженост, какво човеколюбие, бих казал): „Приеми съвета ми, приятелю. Вероятно доста жени те принуждават да се ожениш за тях, но не го прави. Бракът води до всичко лошо в живота: работа, деца, ризи с името „Хабиб”. Разбираш ли какво говоря? Кажи на приятелите си!” Кажи на приятелите си; като един самоотвержен апостол, предава мъдростта и съветва (със загриженост към всички) да се предаде и на други, за да знаят.
Когато Аарон идва да кандидатства за работата в магазина за обувки (Сезон 8, епизод 8), Ал (с присъщата загриженост, примесена с дълбока ностлагия) на учудването на Аарон „Мислех че сте загинали във Виетнам”, мислителят казва : „Не. Всъщност аз пуснах този слух. Виждаш ли, аз не умрях във Виетнам, умрях в къщи, жертва на Червения агент.” Каква скръб! Не е загинал на бойното поле (там смъртта би била мигновена и не толкова болезнена); не той е загинал (и продължава да загива) в къщи от Червения агент, разрушил живота му, мечтите му и продължавайки да го тъпче. Каква нечовешка скръб! Никои човек не би разбрал тази скръб; всеки би се умърлушил, но не и Той; Той споделя опита от разочарованието си, за да не падне и друг в този капан.
Титанът дава и ценни съвети – не се напивай в близост до църква, където предстои сватба! Някой би попитал ‘защо?’! Защото на другата сутрин може да се събудиш женен за червенокосо чудовище, а след 20 години (вече когато чудовището ти е вгорчило живота и ти е народила деца (о, ти, безсърдечност)) да се каеш заради несполучливия избор.
Когато в сезон 5, епизод 12, Джеферсън Дарси се появява, току-що оженен за Марси, Ал отново безкористно съветва: „Джеф, шегата настрана … бягай! Бягай бързо, бягай сега, бягай тихо, бягай вдън земя. Бягай като мексиканска вода преминаваща през турист, но основната дума е „бягай”.” Но Джеферсън (не осъзнаващ мъдростта, която чува) казва: „Не мислиш ли, че е сладка, Ал?”; а мъдрецът отново със загриженост изрича :”БЯГАЙ!”
Когато в сезон 4, епизод 3, апостолът (отбелязал в един мач четири тъч даун-а) разказва на децата история (дори и посредством история, Той учи малолетните): „Имало едно време едно младо момче, момче пълно с надежди. Той, той беше нежен и така беше щастлив. Тогава една нощ, нощ като тази, нещо изскочи от тресавището. То чу звук зад себе си. Тъмп, тъмп, тъмп, тъмп. Започна да ходи малко по-бързо. Тъмп, тъмп, тъмп, тъмп. Тогава го видя. И там, в светлината на бара, стоеше злостно, червенокосо, облечено в еластан чудовище на високи токчета. Той избяга от него. Той се противопостави, излизаше на срещи с други, но нищо не можеше да го спре [чудовището]. Момчето можеше да чуе неговият див зов… [Женствено]: „О, скъпи! Скъпи!” Беше ужасно! Най-накрая, чудовището улови момчето. Отвори отвратителната си паст, откривайки зъбите си и каза [Женствено]: „Ожени се за мен!”” И когато детето го запитва, дали той се е оженил, Ал с тъга изрича: „Да, опасявам се, че се ожени! И оттогава никой не е чувал за него! Но най-лошото е, че има още от тях … там някъде! … Но бъдете нащрек! Където човек е свободен и има дребни в своя портфейл, те ще дойдат пълзейки и нищо няма да ги спре!” Каква загриженост отново виждаме и тук! От момчето не се е чуло нищо – предупреждение да не попадат в този капан -, то било свободно, щастливо, с надежди и пари! Но след като се оженило всичко това си заминало. Както не веднъж менторът споменава „родих се, живях, радвах се, обичах, ожених се, … край”, т.е. женитбата това е своеобразен край на живота, край на надеждата, радостта и не на последно място, край на парите.
Това бяха част от мислите на този титан на човечеството, този, който в загриженост от господството на жените създаде организация за защита на мъжете, този, който учи малолетни и възрастни на истината за живота, този който с личен пример, страдалчески пример, показва грешките, които другите са на път да направят. О, каква пожертвователност, о, каква безкористност, о, каква безусловна загриженост.
