Тя бе за мене роза, обвита във синя мъгла, с бодили, описанх гив проза, ранявайки мене със тях. В съня ми дойде изведнъж и исках със нея да съм, но тя бе за мен като гръм и мълния в тихия сън. Ръка ѝ подадох в очакване на нежно докосване, плахо, ръката бе дръпната в мрака, повличайки мене ужасно. По пътя последвах я, изпълнен със чувство на страх, но сърцето туптеше забързано, щом чуех нейния смях. Очи като езеро сини, но дъното крие капан, Пр...