Тя беше

Тя бе за мене роза,
обвита във синя мъгла,
с бодили, описанх гив проза,
ранявайки мене със тях.

В съня ми дойде изведнъж
и исках със нея да съм,
но тя бе за мен като гръм и
мълния в тихия сън.

Ръка ѝ подадох в очакване на нежно докосване, плахо,
ръката бе дръпната в мрака, повличайки мене ужасно.
По пътя последвах я, изпълнен със чувство на страх,
но сърцето туптеше забързано, щом чуех нейния смях.

Очи като езеро сини, но дъното крие капан,
Проклех с нея дните красиви, попадайки в него, съдран.