Bulgarian (BG)
Да чужденец на територията на друга държава, да работиш и живееш далеч от своите близки и роднини, да си винаги различен от разбиранията на хората около себе си, със сигурност не е леко изживяване. Безспорно носталгията не излиза от сърцето ти, преследва те като сянка, като вече спомен, че сякаш не си на мястото си. Но ако попитате стотиците българи, намерили работа в чужбина, онези, които буха тънали в мизерия тук, ако не беше това им решение, със сигурност ще ви кажат, че предпочитат този вариант. И фактите безспорно го доказват – все повече българи на най-различна възраст предприемат тази стъпка в живота си. Едни – за да получат по-добро образование, други – за да намерят по-добра професионална реализация, трети – за да намерят за себе си и своите и семейства по-качествен живот.
Жалко е обаче, че много хора се изправят срещу тях и ги обвиняват, че са избягали, че са изоставили родината си, но в по-голямата част от случаите истината е съвсем друга – родината им е изоставила тях. Липсата на регламентирана и силна социална политика, която да се грижи за бедните, е принудила много от тях да изберат работа в чужбина, работа далеч от семействата им, работа, която да осигури живота и бъдещето им.
Понякога се чудя как може да има толкова много хора без образование, заемащи висши постове във фирми и държавни институции, но когато става въпрос за безработните българи, отговорът на държавните представители да е винаги един – “за тези хора законите определя такава минимална заплата и такива помощи”. Честно ли е това?
Изумявам се винаги, когато чуя, че на мой приятел майка му, леля му или не знам си кой на 50 и повече години работи някъде в чужбина, за да изхранва семейството си. Или историята на много българи, завършили медицина – лекари или сестри, които също бягат навън, за да си намерят по-добра работа в чужбина. Как е възможно държавата ни да не съумее да намери работни места за тези хора, да им предложи достойни заплати, за да имат и те мотивация да останат в България. Някои ще кажат те са лекари, това е техния човешки дълг. Но истината е, че те могат да изпълнят човешкия си дълг и другаде, някъде, където той ще бъде оценен по достойнство.
