Bulgarian (BG)
Противно на очакванията на голяма част от хората, причината за изпадането на даден човек в дълбока емоционална дупка не винаги може и трябва да бъде асоциирана с генетична обремененост, която може да намери своето решение единствено и само посредством следването на определено медикаментозно лечение, придружено с психотерапия.
Защо съм в депресия? Кого да виня?
В този смисъл, съвсем не можем да твърдим, че депресията бива винаги следствие от вроденост. За пример можем да дадем жените, които се намират в критическата възраст. Именно онези дами, достигнали този етап от живота си, често се оплакват от депресивните си състояния, в които попадат.
Този вид депресия обаче, сковаваща съзнанието им, съвсем не представлява последица от някаква биологична пренастройка на тялото им. При тях се случва нещо друго – представителките на този процент жени, установяващи наличие на традиционните признаци на депресията, се чувстват крайно непълноценни, ненужни на света и често напълно неразбрани.
В не редки случаи разбира се, подобно емоционално и психично разклащане може да бъде резултат от промени, случващи се в личния живот на даден човек като например раздяла или загуба на интимен партньор, близък приятел, служебна позиция, сменяне на местоживеенето и така нататък.
Примерът за жените в критическа възраст е идеален за описването на това състояние, наречено депресия на непълноценния човек. Обикновено в този период от живота им, жените се разделят с децата си, вече пораснали и превърнали се в достатъчно самостоятелни млади хора, които поемат по своя път.
В очите на родителите си и по-специално на майките си обаче, те си остават същите онези малки непослушни същества, с което може до известна степен да се определи усещането им за „загуба, откъсване и отдалечаване“, с което се активизира мигновено вътрешното им възприятие за това, че се превръщат в никому ненужни хора.
