Bulgarian (BG)
Минималната доза фруктоза и глюкоза е 50 - 100 грама за здрав човек. В растителната храна се съдържат и други полизахариди, като целулоза, пектин, хемицелулоза и други полимери. Съдържат се и други монозахариди, които не се смилат в храносмилатения тракт на човека.
Липидите в храната
Те са източник на енергия. В храната се съдържат обикновени комплексни липиди: триацил глицероли (мазнини), фосфолипиди и естерифициран холестерол. Организмът получава най-много енергия от окислителното разграждане на съдържащи се в тях мастни киселини, и по-малко от глицерола. Друга хранителна функция на мазнините, освен като източник на енергия е, че те подпомагат внасянето в организма на мастноразтворими витамини.
Мазнините подпомагат внасянето в организма на мастноразтворими витамини!
Освен това чрез мазнините човешкия организъм си доставя някои полиненаситени мастни киселини, които не може да синтезира, но са му необходими, защото от тях изгражда биологичноактивни производни, функциониращи като локални хормони - простагландини, тромбоксани, левкотриени. Те се наричат незаменими мастни киселини. Това са лимоловата (с две двойни връзки) и линолеловата (с три двойни връзки). Те се синтезират само в растенията, но човек си ги доставя освен чрез растителни масла, още и чрез животински мазнини (обиукновено мазнините, включени в месото и особено в птичето и рибено месо). До известна степен, макар и условно, като незаменима се приема и арахидоновата киселина (тетраенова с 20 въглеродни атома), особено при недоимък в храната на линолова киселина, от която човешкият организъм я синтезира.
Белтъците в храненето. Азотно хранене
Единственият източник на азот за нуждите на организма са белтъците. Те доставят аминокиселини, необходими за изграждане на непрекъснато обменящите се белтъци, както и за синтезата на някои други азотсъдържащи метаболити като пуриновите и пиримидиновите бази и порфириновия пръстен на хема, респективно хемоглобина и на други желязо-порфиринови съединения.
Колкото съдържанието на незаменимите аминокиселини и тяхното съотношение е по-близко до това на човешките белтъци, толкова по-лесно е усвояването им.
Азотен баланс
Под азотен баланс се разбира съотношениет между отделения за известен период от време (например 24 часа) азот под формата на азотсъдържащи органични и неорганични вещства от организма с урината, потта и фекалиите, и приетият за същото време азот с храната. При здрав възрастен човек трябва да има азотно равновесие. Положителен азотен баланс се наблюдава при деца и младежи в пубердета, при възстановяване след тежки и изтощителни заболявания, при бременност и други.
Витамините в храната
С храната човек си доставя необходимите му витамини. Тяхното съдържание в различни храни варира. Те се менят от физиологичното състояние на организма (възраст, физически натоварвания и други).
Водноразтворимите витамини преминават в порталнта кръв, а мастноразтворимите имат друга функция.
Минерални соли и вода в храната
Организмът приема ежедневно минерални вещества, някои от които в сравнително по-големи количества. Минералните вещества изпълняват физиологични и биохимични функции. Тяхното внасяне е необходимо, за да заместват постоянно изнасяните от него минерални вещества с урината, потта и други секрети. Минералните вещества се съдържат в храните, но отчасти се приемат и с вода. Необходимо е някои минерални вещества да се добавят в храната, например готварска сол, калиева сол, йодирана сол и други. Замяната на обикновена готварска сол (NaCl) с калиева сол (KCl) е по-здравословно.
Някои клинични аспекти на храненето
Грешки в диетата или неправилният начин на хранене са свързани с усложняването на някои патологични състояния на организма. Хранителният режим може да подобри състоянието и протичането на някои заболявания.
