Bulgarian (BG)
В миналото споделяхме опита си в социалната мрежа най-вече с текст, сега го правим със снимки, а в бъдеще видеото ще играе все по-важна роля. Така виртуалната реалност ще измества все повече истинския живот. Ние дори ще можем да споделяме своите емоционални преживявания, стига да желаем това, а близките ни ще могат да ги усещат.
Всъщност към днешна дата подобен тип комуникация се предполага, че може да се осъществи единствено с помощта на устройство, прикрепено към мозъка, той като информацията в него се предава с помощта на неврони (чрез комбинация от електрически и химични сигнали), които можем да засечем с помощта на специализирама медицинска апаратура, известна с абревиатурата fMRI. Щом на теория е възможно да се четат тези сигнали, възможно ли е да се насочват правилно чрез дигитални устройства до друг човек, чийто мозък да ги декодира?
Според професор Кристофър Джеймс от университета Warwickshire в Обединеното Кралство това може да стане с помощта на електроди, прикачени към скалпа. Но към днешна дата не е разработена прецизна методология за прочитане на мисли и чувства, а препредаването им е още по-сложна задача, защото човешкият мозък не е напълно проучен на клетъчно ниво и колкото и "шумни" сигнали да предава, много от тях все още са неясни.
Прочитането на сигналите е половината работа
След като ги прочетеш, трябва да ги декодираш, а това е комплексен процес, извършващ се в целия мозък, а не на точно определено място. Затова се предполага, че ще е необходимо разполагането на електроните на много места в мозука, а това е опасно, тъй като, за да бъдат сигналите прецизни и детайлни, ще трябва да бъдат вмъквани твърде дълбоко. И не е ясно дали всичко ще проработи както трябва - както от биохимична, така и от техническа гледна точка. Пък дали това ще окаже влияние върху продължителността на живота е съвсем друг въпрос...Облачните изчисления идват на помощ!
Благодарение на облачните изчисления учените могат да прочетат и анализират редица електрически сигнали, и да разберат значението им. Обработката на сигналите е бавен процес дори с най-мощния компютърен клъстър. Ала без анализ на невронните сигнали редица процеси в мозъка ще останат мистерия.Ясна ли е концепцията?
Друг невролог, Андрю Шварц от университета в Питсбърг заяви, че цялата концепция за комуникация от мозък до мозък не е ясна, понеже никой досега не е дефинирал какво би станало, ако се замени "мисъл" с "намерение", или пък "намерение" с действие. А тези въпроси са важни.Експерименти
Специалисти от университета във Вашингтон са демонстрирали способността на мозъка да приема и предава сигнали. В един от опитите е била показа възможността за изпращане на сигнал към моторния кортекс, като човек с прикачени електроди на главата си е изпратил сигнали през интернет на друг човек, намиращ се на отдалечено място, подавайки му заявка да премести ръката си, контролирайки видео игра.В Барселона пък е проведен експеримент, при който единият участник е трябвало да си намисли дума, а другият да я види чрез визуалния си кортекс с помощта на магнитно поле. "Получателят" е видял думата при примигванията си и я е интерпретирал правилно.
Изследователи от университета Duke пък се експериментирали с плъхове. Успели са да накарат една от животинките да натисне указан от тях лост по техен сигнал.
Учени дори са успели да пресъздадат видео, анализирайки мозъчните вълни на човека, разчитайки ги, обръщайки внимание най-вече на областта, където се извършва визуализацията им.
Още предизвикателства
Дори с предходните научни успехи, разработването на технология, която да прехвърля мисли и чувства до друг човек все още е твърде далечна задача, за постигането на която ще са необходими много експерименти с човешкия кортекс. Невронната система е изключително сложна, е активността й варира при различните хора. Никой не може да предвиди дейността й, както и нейните сривове.На теория ще могат да се записват мозъчните импулси в много големи детайли, но на практика изпращането им, споделянето, по същество вграждането в друг ум е и рисковано. Не е ясно какво би станало, ако голям брой хора споделят своите мисли с даден приятел, може системата му, в случая мозъка, да се претовари и да се срине.
Ала при подобна разработка има и етичен проблем. Ако даден човек има физиологичен проблем с мозъка, който все още не е открит, например начален стадий на болестта на Паркинсон или епилепсия, технологията може да ускори развитието му и да доведе до фатален край. И всичко това заради печалбата на някаква корпорация.
Единственист начин да разберем дали подобна технология ще проработи е да я изпробваме върху човек, да се наберат доброволци, които да участват в разработката й. За разлика от други открития, тук няма как да използваме плъхове, мишки или други животинки. Дори горилите са твърде далеч от нашата интелигентност. Трябва да тестваме технологията върху представители на нашия вид, върху хора, съгласни да се подложат на експерименти.
Отсега е ясен един сериозен проблем, който ще трябва да се преодолее - мозъкът не харесва да му вмъкват вещества и електроди.
Въпреки всичко някои от светилата в областта, например професор Stocc твърди, че с упорита, адекватна работа и познание може да се сдигне далеч, и да се реализира подобна технология за комуникация. Времето ще покаже дали е бил прав.
