Препоръчан

Безсилен ли е "Мухобойко" пред Волен? (2015)

Ще изминат няколко месеца и ще забравите и това събитие, а то е твърде значимо - боят пред "Баня Башъ". Подобен конфликт може лесно да разпали нещо много страшно . И каква е равносметката - парламентът осъди "Атака" за агресивните действия на симпатизантите и управляващите категорично се разграничиха от тях, но никой не наказаха. Според прокуратурата участниците в  боя са  неизвестни извършители.  Неизвестни били - поне пе...
Оценете статията:
0
Още
265 преглеждания
0 коментара
Препоръчан

За сблъсъка при "Баня Башъ" (2015)

Преди няколко дни симпатизанти на партия "Атака" се сбиха с мюсюлмани пред софийската джамия "Баня Башъ". Поводът за този инцидент, според Волен Сидеров, е провокация от страна на мюсюлманите. Колкото и да ми е антипатичен, Волен донякъде е прав в твърденията си. Нямам предвид сбиването, а  провокацията, предизвикала протеста на "Атака". Смятам, че високоговорителите не са задължителни за изповядването на Исляма и трябва да бъдат демонтир...
Оценете статията:
0
Още
231 преглеждания
0 коментара
Препоръчан

Есен (2015)

Написах това стихотворение в четвърти клас. Есен Есен пак дойде при нас. Вятър духна над полята и залюшка дървесата. Изпокапаха листата  и настана тишината вред гората. Лежат оголени полята,  а есенният дъжд ръми и мокри земята. А птиците отлитнаха на юг,  защото,  есента пристигна тук. Земята се обагри в цветове,  децата си набраха сочни плодове,  усмихнати и весели. Здравей, есен !
Оценете статията:
0
Още
345 преглеждания
0 коментара
Препоръчан

Пролет (2015)

Написах това стихотворение в четвърти клас. Пролет Слънцето блести,  всичко озари. Пролетта дойде със зелени цветове. Птичките се върнаха от юг, детски смях звънка тук. Весели светят цветята, птиченца пеят в гората. И стопи се мартенският сняг, пролетта при нас пристигна пак.
Оценете статията:
0
Още
428 преглеждания
0 коментара
Препоръчан

Някакъв стих (2015)

Написах този стих , докато тествах един проект. Пред огледалото застанал бях и гледах образа размазан , а тоз отсреща-непознат гледаше ме някак странно... Времети ми е сега, но аз не знам какво да правя и в безсилието свое започвам да се давя. Хората около мен живеят някак безразлично. Егоисти са - е, няма как, това типично е за всички. Идея нямам за какво да пиша. Но ето, химикала взимам и пиша ред след ред без нищо...
Оценете статията:
0
Още
444 преглеждания
0 коментара