Bulgarian (BG)
Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.
Джон Стайнбек, "На изток от рая", страница 8.
Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за пръв път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им невинаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важно: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване.
Джон Стайнбек, "На изток от рая", страница 23. Трета глава, втора част.
Не е лесно да се простиш с един живот, с който така издълбоко си привикнал, колкото и да го ненавиждаш.
Джон Стайнбек, "На изток от рая", страница 51.
Попита ме нещо. И май ще трябва да ти отговоря. Не знам дали ще е хубаво, или не. Ти не си умен. Не знаеш какво искаш. Нямаш нужната бруталност. Оставяш се другите да те мачкат. Понякога ми се струва, че си слабак, който и на кучешко лайно не може да заприлича. Доволен ли си от този отговор? Тебе обичам повече. Винаги съм те обичал повече. Навярно не е добре да ти го казвам, но е така. Повече те обичам. Инак защо бих си давал труд да те нагрубявам? Сега си затваряй устата и върви да вечеряш. Утре вечер пак ще поговорим. Боли ме кракът.
Джон Стайнбек, "На изток от рая", страница 32.
Това бе първата му сериозна среща с правилото, че без пари не можеш да се пребориш с парите.
Джон Стайнбек, "На изток от рая", страница 45.
Посоката на една грандиозна постъпка може да изопачи хода на историята, но това навярно правят всички постъпки, всяка според силата си - все едно дали ще прескочиш камък по пътя, дали ще ти секне дъхът, като видиш хубаво момиче, или нечии нокти ще се впият в градинската пръст.
Джон Стайнбек, "На изток от рая", страница 38.
Времето е странна и противоречива категория в съзнанието на човека. Разумно би било да се допусне, че периодите на еднообразие и липса на събития ще ти се струват безкрайни. Би трябвало, но не е така. Тъкмо безличните и лишени от случки периоди нямат почти никаква продължителност, докато времето, опъстрено с интересни неща, изранено от трагедии и прорязано от радост, остава задълго в паметта. И това е правилно, ако се замисли човек. Безметежността няма с какво да се проточи във ремето. От нищо до нищото не изминава никакво време.
Джон Стайнбек, "На изток от рая", страница 58.
Пролетта отново го погна на изток, но сега той не бързаше както преди. Планинското лято беше прохладно, а планинците бяха любезни, каквито са самотните хора.
Джон Стайнбек, "На изток от рая", страница 60.
И когато са безкрайно бедни, хората пак имат какво да ти дадат и най-вече имат желанието да ти го дадат.
Джон Стайнбек, "На изток от рая", страница 60.
Адам осъзна, че онзи, който постъпва грозно и грубо, всъщност наранява себе си, но за тази рана тярбва да накаже другия.
Джон Стайнбек, "На изток от рая", страница 61.
На този свят има родители, на които им се раждат чудовища - вярвам в това. Едни могат да се видят: клети и страшни, с грамадни глави и малки телца; някои се раждат без ръце, без нозе, някои - с по три ръце, други с опашки или с уста, поставени на най-различни места. Мислело се е, че това става случайно и че никой не е виновен. А навремето се е смятало, че те са видимото наказание за скрити грехове. Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа? В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без мъка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. Човекът, който губи ръката си при нещастен случай, води страхотна борба, додето се нагоди към недъга, докато роденият без ръце страда само заради хората, които го намират по-особен. Тъй като никога не е имал ръце, те не му липсват. Понякога, докато сме малки, въобразяваме си какво би било да иамхме криле, но няма никакви основания да подозираме, че птиците изпитват същите усещания. Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища - видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовище.
Джон Стайнбек, "На изток от рая", страница 75.
Ако, да кажем, модата налага една абсурдна дреха, за детето е жива мъка и болка да не го облекат в подобна безсмислица. Ако се приемаха гердани от свински пържоли, колко нещастно би било онова дете, което не може да си сложи свински пържоли! Това робуване на общото обикновено засяга всяка игра, всяка обществена или друга постъпка. Това е защитната окраска, която децата приемат заради своята безопасност.
Джон Стайнбек, "На изток от рая", страница 77.
Не можах да измисля какво още да говоря с нея. Всъщност никога не можех да измисля какво да ѝ говоря и се сетих за миналите ни мъчителни разговори: "Как си Джин-Луиза?" "Много добре, благодаря, госпожо, а вие как сте?" "Много добре, благодаря; с какво се занимаваш?" "С нищо." "С нищо ли?" "С нищо, госпожо." "Сигурно имаш приятели?" "Да, госпожо." "Е, какво правите?" "Нищо".
Из "Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли, глава 13.
Тъжно е да забравиш приятел. Не всеки е изживял щастието да има приятел.
Из "Малкият принц" на Антоан дьо Сент-Екзюпери.
"It's hard to beat a man who never gives up"
