Bulgarian (BG)
- Вярвам ви! - възкликна най-сетне артистът и угаси погледа си. - Вярвам ви! Тези очи не лъжат. Толкова пъти вече повтарям: най-голямата ви грешка е, че подценявате значението на човешките очи. Разберете, че езикът може да скрие истината, но очите - никога! Задават ви неочакван въпрос и вие не трепвате дори, само за миг се овладявате и вече знаете какво да кажете, за да скриете истината, казвате го твърде убедително и на лицето ви не трепва нито мускулче, но уви, разтревожена от въпроса, истината изкача за миг от дъното на душата в очите ви и край на всичко. Виждат я и вие те заловен!
***
- Ние ви подложихме на изпитание - продължи Воланд. - не молете никога и за нищо! Никога и за нищо, особено по-силните от вас. Те самите ще ви предложат и самите ще ви дадат всичко.
***
- Няма го документа, няма го и човека.
***
Богове, богове мои! Колко е тъжна земят вечер! Колко тайнствени са мъглите над блатата! Който е бродил сред тези мъгли, който много е страдал преди смъртта, който е летял над тази земя, понесъл на гърба си непосилно бреме, той го знае. Знае го умореният. И той напуска без съжаление земните мъгли, нейните блатца и реки, отдава се с леко сърце в ръцете на смъртта, защото знае, че тя единствена ще го успокои.
***
И, последно, Фадеев за автора на романа "Майстора и Маргарита", та Фадеев пише следното: "... И хората на политиката, и хората на литературата знаят, че той е един човек, който не се е обременил нито в творчеството си, нито в живота с политическа лъжа, че пътят му е бил искрен, цялостен и ако в началото на своя път (а понякога и по-късно) не е виждал всичко така, както е било в действителност, в това няма нищо чудно: по-лошото щеше да бъде, ако си беше кривил душата."
