Преди повече от 20 години в България е властвал политически режим, който е потискал интелигенцията, налагал е решения и не е позволявал на обществото да се развива по начин, по който на преден план да излязат хората с качества, а не тези с партийни връзки. Нежната революция, осъществила се през 1989-та година е надеждата това да се промени - хората да заживеят в една по-добра, по-сигурна, по-социална среда. Промяната на режима дава възможност на хората сами да избират политиците, които да вземат решения вместо тях. Но правото на избор в никакъв случай не дава сигурност! Защо е така?
Българинът не избира политиците, които ще му свършат работа, а тези, които са му най-симпатични или онези, които най-малко го дразнят. Правото на избор е излючителна отговорност и то е причината да наричаме държавата, в която живеем - демократична. Но все пак дали избираме правилно?
Не може да се отрече, че по време на избори чувалите с парите се развързват и политиците се опитват да привлекат все повече хора, които да подкрепят каузата им, която много често е параван на истинските им намерения. Парите със сигурност са голяма мотивация за избирателите да гласуват за определена личност или политическа партия и тъй като българският народ е беден, това влияние може да се постигне с неголяма сума.
Нека направим една проста сметка - родният ми град Благоевград има население от около 70 000 жители. Колко пари са необходими, за да се купят гласовете на 20 000 от тях?
Умножете 20 000 по 50 лв - ще получите цифрата един милион лева. Това е сума, която е напълно достатъчна за да бъдат купени изборите - дори е прекалено голяма.
...
Правото на избор е както предимство, така и недостатък. Това, че можем да изберем кой да ни управлява не ни гарантира по-добър живот и по-висока сигурност.
По силата на демократичните закони гласът на един професор с множество академични постижения е равен на гласът на човек, който дори няма завършено средно образование. Така и трябва да бъде, но преценете сами - кой би могъл да направи по-добрият избор - образованият човек или онзи, който не е прочел една книга през живота си?