Валери Петров - Чудеса, чудеса!

Странно нещо се случи напоследък със мен -

аз, който доскоро бях така убеден, че в живота ни мистики не може да има, усетих как тази ми непоколебима

убеденост - и то без голяма борба -

пред езика на фактите се разколеба

и сега вече знам,

че някъде там

има сили, при цялото наше старание,

недостъпни оставащи за научното знание.

А повярвах в това - ще ви кажа, защото при последните два

тиража

на Тото

се получиха някакви много редки шестици -

случай, който, по израза на математици,

бил "истинско чудо"! Като чух тази дума,

аз, поогледал се, констатирах, че сума

явления днешни, при туй главно обществени,

не са обясними със причини естествени.

Ако например, си поставим въпроса:

- А бе, защо са

делата на някои в съда тъй дълготрайнни,

какви действат при тях механизми незнайни,

та и щом ги насрочат,

пак безкрайно се точат,

и защо адвокатите им все от нещо са болни,

и защо все с призовките стават грешки неволни,

и защо все намира се и една алинея,

такваз, че негодникът, подведен по нея,

да лежи на Карибите или на Канарите,

вместо на нарите

в някоя тукашна първокласна тюрма?

Е, кажете, нима

с това чудно явление би могло да се мери

онова съвпадение с лотарийните сфери?

Или друго. Минавайки на строителна тема,

защо става тъй, че бетонът превзема

черноморските заливи, така че дори къс

от плаж не остана, без - за чудо и приказ -

да не е върху него в миг изникнал палат

със джакузи и фитнеси, и разкош много над

всяка фантазия на Шехерезада?

Да, защо е това? Знам, ще кажете: - За да

им печели

пари! -

Като че ли,

дори

и да има намеса

на интереса,

този ужас не би граничил с чудесата,

от които направи ти настръхва косата.

Ergo мистика пак!... И това да бе само,

но и в храма научен, удивен, свиваш рамо,

като гледаш на изпит как без страх се явява

един хомопитек, като този от Ява,

твърдоглав, нискочел,

два реда не чел,,

тегли билетче, мълчи като пукал

и излиза ухилен, петица изчукал...

Е, как става това?

Циркулират слова,

че съществували странен вид изпитвачи,

дето взимали, значи...

но аз, не! - аз не давам на тез слухове вяра -

все пак нашите учени имат чувство за мяра

и възможно е някой така мек и добър да е,

че да може човек със едно "Happy Birthday!"

да му се подмаже,

ако той се окаже,

например, Никола, а след ден е Никулден,

но, не, нашият случай е безспорно окултен -

виж, да беше девица

и все пак с малко знание,

но чак пълна петица

при тотално мълчание!?...

А мистика има и във средствата масови:

и тук - казват - причините били главно касови,

но за мен си остава свръхестествено чудо

туй нахлуване лудо,

туй страхотно цунами

от идиотски реклами.

Може би възрастта ми

да оказва във случая известно влияние,

но да гледаш ТВ-то стана живо страдание -

тъкмо за трети път някой филм твой любим

(за мен примерно "Дим",

с харви Кайтел) успее да те увлече,

изведнъж ето че

на екрана явяват се две красавици руси

(на вид домакини,

но все пак по бикини),

които - отпърво в диалог помежду си,

а после,дарявайки те със сияйна усмивка -

ти казват, че в случая със твоята мивка...

"Моят дом - моя крепост!" -

каква нелепост,

каква зла подигравка в тези думи звучи,

когато през твоите уши и очи

във въпросната крепост хлуйва грозен потоп,

бълващ нонстоп

тъпи екшъни, трилъри, сексшоута, риалити,

като оставим настрана сериалите!

И пред този кошмар аз, припомнил си мисията,

която на тоя свят би могла телевизията

да изпълнява като къщно училище,

си помислих, че или ще

се окаже, че цялото това чудо е сън,

или

тайнствени сили,

дошли нейде отвън,

направляват живота ни. Инак - питам се:как

обяснил бих все пак:

туй, че младите, дето непрекъснато лапат

всичко - лошо, добро, - дето иде от Запад,

могат без малката

доза от мистика

да си падат по чалгата,

дошла ни от Изтока;

или туй, че се внасят

от чужбина домати,

когато те раснат

по-добре у дома ти;

или туй, че във спорта ни

са нещата изпортени

дотам, че за храброст си повтаряме все тия

звездни голове, вкарани през предишни столетия;

и това, че множат се предсказвачи на бъдното,

хироманти, магьосници, все жреци от отвъдното...

(Ой, ой, грешка, инерция от оня проклет,

владял ме до вчера, остарял мироглед!)

Та как обяснил бих, че копираме форми,

които налагат човек да изкорми

свойто изкуство

откъм мисъл и чувство;

че се случва да "взимат"

съдии и нотариуси,

сякаш друг дишаш климат

и във друга България си!?

Чудеса, като в Тотото,

но по-лошо, защото то

сигур има за чудото си покритие златно,

а при нас чудесиите са - обратно, обратно! -

все негативни,

все грозни, противни:

афери,

авери,

хулигани, бандити,

самозвани елити -

прекалявам със списъка, но светът ни оказа се

пълен с паранаучни, свръхестествени казуси

и окото ти грабва

лесно някой пореден.

Тъй че, ако ви трябва

един - вече последен! -

чуйте чудото, станало със един мой познат:

Той - писател, не млад - решил на инат,

във противоречие със латинското мото

"Dum spiro spero" (Глупчо, спирай с перото!),

да напише във стихове за времето днешно,

нещо пълно с веселие, изключително смешно!

Не било му първица

да измисли сто вица

и мисъл след мисъл,

писал що писал,

но накрай, като слагал си, весел, радостен, името

 - явно, пак под въздействие на Необяснимото, -

неочаквано казал си - Какво стана, юначе? -

и уж смях, уж "ха-ха" - пък аха да заплаче...

---

Много е интересно да видиш съвременния свят през призмата на Валери.